New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

2

Седях на кухненската маса в нереално голямата дневна и ровех в чинията си. Между мен и Наш се долавяше неприазън, за който аз бях виновна. Но това нямаше да стане ако не се бяхме местили. А се местим заради майка ми. Следователно тя е виновна.

Но пък тя изглеждаше щастлива. Не минаваше и минута без да погледне Дейв с глуповата усмивка на лице. Говореше толкова въодушевено за новите възможности, които предлага Ню Йорк. А в действителност Наш не изглеждаше никак лош. Определено беше красавец. Ако обстоятелствата бяха различни, със сигурност щях да си падна по него. Кой не би? С тази къдрава катранено черна коса и тези красиви небесно сини очи. Дори не ме познаваше, но се поинтересува как съм. Може би трябва да им дам шанс....

-Клеъри, за какво мислиш?- гласът на майка ми ме изкара от мислите ми.

-За нищо- казах.

-Струваш ми се тъжна- отбеляза Дейв, а Наш изпуфтя и кръстоса ръце пред гърдите си. В този момент нямаше нищо общо с Наш, който се беше появил на прага на стаята ми само няколко часа по- рано.

-Колко си прозорлив?!

-Не говори така на баща ми- каза троснато момчето срещу мен.

-Ти ли ще ми кажеш как да говоря?!

-Клеъри- скара се майка ми.

-Да аз ще ти кажа, принцесо- Наш повиши тон.

-Наш- каза баща му, а предопредителен тон.

-Аз отивам в стаята си-заявих и се изправих. Прекосих всекидневната на бегом и се изкачих по стълбите. Влязох в стаята си и затворих вратата с трясък след себе си.

***

На следващата сутрин беше дошъл още багаж и прекарах повечето си време в подреждане. След като приключих с полувината реших да си почина. Взех една книга и се излегнах на мекото килимче. Да си призная не е чак толкова зле тук.

Нямах представа колко време съм изгубила в четене, но бях нагло прекъсната от силна музика. Метнах ядосано книгата си. Беше Наш. Нямаше кой друг да е. Изправих се и излязох в коридора. Музиката идваше от отсрещната стая. Чудесно! Стаята му беше срещу моята. Просто перфектно.

Почуках на вратата, но никой не отговори, нито отвори. Натиснах дръжката и отворих вратата. Изпаднах в потрес. Навсякъде бяха разпиляни дрехи, списания, дискове и всякакви други вещи. Наш лежеше на леглото си, а на пода седеше някакво момче с кестенява коса и много красиви кафяви очи. Двамата играеха някаква видео игра, но бяха надули яко музиката. Не можех да видя от къде, но в тази кочиа си беше цяло чудо, че изобщо виждах нещо.