New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

3

Събудих се в прегръдкине на Наш. Двамата гледахме телевизия до късно вечета и явно сме заспали. Майка ми викаше от коридора. Днес беше първия ми ден в училище и разбирах защо е толкова развълнувана. Аз ,от друга страна, не се вълнувах толкова. По- скоро бях нервна.

-Наш- побутнах го. Той измрънка нещо и се обърна на другата страна. Завъртях очи и започнах да го викам по- упорито.

-Кажи бе- измрънка сънено той.

-Първия учебен ден е- казах с престорен ентосиазъм.- Трябва да ставаш.

Той разтърка очи и спусна краката си на пода. Изправи се и тръгна бавно към вратата.

-И следващия път без „бе"- казах и го погледнах предопредително.

-Окей- той ми намигна и излезе от стаята.

Отидох до полупразния ми дрешник и извадих една синя блуза с дълъг ръкав и черни дънки. Отидох до банята и си взех бърз душ. Измих си зъбите и очите. Облякох се. Обух си черни кецове. Набутах необходимите за мен неща (телефон, пари и ключове) в джобовете си и излязох.

Реших да видя дали Наш е готов. Тъкмо се канех да почукам на вратата, когато тя се отвори. Наш беше облечен с черни дънки, бяла тениска и дънков елек. Той ме огледа от глава до пети и поклати глава.

-Ти наистина ли ще излезеш така?- той повдигна вежда.

-Да. Всичките ми дрехи са такива.

Наш поклати глава. Подмина ме и влезе в стаята ми. Отвори със замах вратата на дрешника и замръзна на място.

-Дрехите ти още не са дошли?- попита той.

-Не. Всички са тук.

Момчето се хвана за главата. Съвзе се бързо и започна да оглежда дрехите, с който разполагах. Той не спираше да калати неодобрително глава.

-Така- започна той- като цяло положението е трагично, което значи, че през уикенда ще ходим на пазар.

Не, не, не, не.... Мразех да обикалям по магазините. Това е пълна загуба на време.

-Обаче мисля, че намерих нещо, което става- обяви Наш. Той размаха една блуза, която майка ми ми беше подарила за един рожден ден. Беше прилепнала, бяла с дълбоко деколте, по чиито ръбовете беше пришито декоративко сребристо ципче.

-Облечи я- подкани ме Наш. Поклатих глава.

-Много е прилепнала.

-И дънките ти са- каза той.

-Да, но блу....- не успях да довърша, тъй като бях прекъсната от Наш.

-Стига се оправдава. Обичай я, че закъсняхме.

Изпуфтях и грабнах блузата. Влязох в дрешника и я облякох. Беше много прилепнала и показваше  доста от бюста ми. Излязох и очите на Наш щяха да изкочат.

-Изглеждаш...лол. Лол!

-Много е разголена.

-Млъквай и ела с мен- той махна с ръка в знак да го последвам.

Момчето ме поведе по коридора. Спряхме се пред една стая в дъното. Той я отоври. Това беше спалнята на родителите ни. Наш влезе най- спокойно и отвори една врата, най- вероятно дрешника. Отвътре извади един чифт черни обувки на ток. Токът не изглеждаше много висок, но определено нямаше да мога да ходя на тях.

-С майка ти един номер ли носите?- Кимнах. Наш бутна обувките в ръцете ми.- Тогава ги обувай.

Събух кецовете си. Седнах на леглото и обух обувките. Нямаше смисъл да споря с него. А и нямахме време. Трябваше да тръгваме. Изправих се на крака и се олюлях. Наш ме подхвана през кръста.

-О, забравих нещо- синеочкото се върна в дрешника. Разрови се малко и измъкна една черна чанта.- От същата колекция като обувките е.

-Наш, звучиш като някоя принцеса.

-Аз съм- засмя се той и бутна чантата в ръцете ми. Поех я и прибрах нещата си в нея.- Вече изглеждаше наистина уникално.

-Благодаря- казах и наведох глава надолу. Усетих как се изчервявам.

-Не се стеснявай. Красива си и трбява да имаш самочувствие.

-Млъквай – казах и го ударих по рамото.

Двамата слязохме на долния етаж. Родителите ни вече бяха там. Майка ми ме гледаше с възхищение. Тя винаги е искала да се обличам женствено. Но в погледа и се долавяше и учудване. Наш се обърна към мен:

-Ще тръгваме ли?- попита ме той и аз кимнах. 

-Шофьорът е долу- обяви баща му.

-Окей- отвърна Наш, без да се обръща към него. Двамата излязохме пред втарата. След затварянето й зад нас, чух щастливите възгласи на майка ми.