New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

48

Събудих се от слънчевите лъчи, влизащи през прозореца на спалнята. Разтърках очи и се огледах. Беше ми странно, че не съм в стаята си. Бях свикнала с тази в Ню Йорк и сега се чувствах някак странно.

-Хей- казах, когато забелязах, че Кам мърда до мен.

-Хей- усмихна ми се и ме целуна по бузата.

-Закуска?- попитах и той кимна.

Двамата се изправихме от леглото и аз тръгнах към гардероба, а Кам мина през банята. Аз си извадих къси панталонки и широк черен потник с бели надписи. Облякох се и си обух черни кецове Конвърс. Прибрах портмонето, телефона и ключовете си в малка, черна чантичка. Метнах я на рамо и излязох от стаята.

Слязох по витото стълбище и се озовах в дневната. Прекосих я и отидох до кухнята и направих списък за пазаруване, докато Камерън се появи.

Той слезе учудващо бързо и излязохме.

-На къде сега?- попита ме той.

-Ще те заведа в любимото ни кафене. Правят най- доброто кафе и невероатни палчинки- отвърнах и го хванах за ръката.- Хайде!

Двамата вървяхме, по мой спомени, из града. Спомените ми ни бяха избледнели съвсем, но все пак се разминаваха с действителността.

- Въртим се в кръг- измрънка Кам.- Сигурна ли си, че знаеш къде отиваме?

До сега отказвах да призная, че нямам предства на къде трябва да вървим. Бяхме се озовали в близкия парк и не знаех на къде да хванем. Въздъхнах раздразнено. Мразех да признавам, че не съм права или не знам нещо. Кам взе телефона от ръката ми и отключ екрана. Намръщи се, когато откри, че има парола и го размаха пред лицето ми.

-Парола- каза и аз въведох паролата си. Той тършуваше из телефона ми известно време, след което го долепи до ухото си.-Ало..... Здрасти, Сали, не е Клеъри, Камерън е....... Гаджето й......... Исках да те попитам къде е вашето любимо кафе. Онова с хубавите палачинки.......Ние се намираме в някакъв парк и има езеро.........Аха.........Добре.

Той затвори телефона и ми го върна. След което ме хвана за ръката и ме задърпа след себе си. Излязохме на оживения булевард и Кам спря такси. Каза адреса на шофьора и той потегли.

-Сали те пита кой си, нали?- попитах Камерън. Той разбра за какво говоря и ме погледна някак гузно.

-Сгафих ли? Не искаше ли да и казваме?

-Не, не си.... Просто още ми е странно да го чувам, а и Сали ще ми се обади скоро и ще ме разпита подробно.

Той се засмя.

-Слава Богу, че момчетата не са такива.

-Нормално. Нали са мочмета?!........Като стана дума за Сали, онзи Кий....

-О, не, моля те- заполи ми се момчето до мен.- Стига мисли за това. Снощи само за това говори.

-Добре, съжалявам. Няма повече. Просто ми е гадно, защото...

-Тя е най- добрата ти притялка, знам- довърши той с нотки на отегчение в гласа.

-Просто не искам да...

-Гледаш как си съсипва живота с момче като Кийд.

-Казвала ли съм това изречение вече?

-Поне сто пъти- каза той и ме целуна по бузата. Изкикотих се.

-Стигнахме- обяви шофьора и спря колата. Кам му плати и излязохме.

Кафенето не се беше променило. Същите плетени столове в бежово и кафяво. Същите картини на морски пейзажи. Същия дървен под. Същите сервитьори. Същия аромат на канела и палачинки.

С Кам седнахме на една маса близо до прозореца и взехме менютата. (Не че на мен ми трябваше. Вече знаех какво ще си поръчам.)

-Всеки ден ли идвахте тук?- попита изведнъж той.

-Само през уикендите. Щяхме да идваме и по- често, но нямахме време заради училището.

-Защо не сте идвали след него?

-Беше традиция да закусваме тук.

Към нас се приближи една руса сервитьорка. Поздрави ни и взе поръчките ни (аз си поръчах обичайното, палчинки с шоколад и кафе), след което си тръгна.

-Това е като моята вечер за пица- каза замислено Кам.

-Да, нещо подобно.

-Какво ще правим след закуска?- смени темата той.

-Мислях да напазаруваме.-Той завъртя очи недоволно.

-Мислях, че ще правим нещо забавно.

-Ще правим, след като си подредим живора тук- заявих със строг тон. В този момент се почувствах като майка ми.- Виж, трябва и да си намерим кола....О, и трябва да посрещнем сестра ти, за да си вземем Джакс.

При споменаването на сестра му и кучето очите му глейнаха. Погледна часовника си набързо и каза:

-Тя трябва да дойде след час. Трябва да ядем бързо.

След тези негови думи закуската ни дойде и аз й се нахвърлих. Бях толкова гладна, че не ми пукаше какво ще си помислят околните за мен. А относно Камерън, той ме е виждал да ям така и преди и все още ме харесва, така че....