New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

21

Когато се прибрах първото нещо, което видях беше ядосаното изражение на Наш. Той стоеше по средата на всекидневната със скръстени ръце. На дивана се беше разположил Камерън. Той беше не по- малко разгневен от брат ми.

-Къде беше?- изсъска Наш.

-Навън- отвърнах, като се опитах да придам безразличие на гласа си.

-Навън. И защо не ми каза, че отиваш навън? Защо беше нужно да си мисля най- лошото?

-Защо трябва да обсебраш всяка част от живота ми? Не съм малко дете. Мога да се грижа за себе си.

-Била си с Джейс, нали?-Беше Камерън. Той се изправи от дивана и застана до Наш. На лицето му се четеше гряв, но в очите му виждах и разочарование. Въздъхнах пренебрежително с ръка и тръгнах към стълбите.

-Виждала си се веднъж с него и вече започва да ти влияе зле- отделяза Наш, което ме накара да се закова на мястото си. Завъртях се на пети и го погледнах в ледено сини очи. Очи, в които преди виждах разбиране, а сега само гняв.

-Не говори за Джейс така, сякаш го познаваш.

-Напротив, Клеъри, ние го познаваме много по- добре от теб.- Завъртях очи. Не беше вярно. В остатъка от срещата ни Джейс се сържеше мило. Изобщо не беше такъв, за какъвто го смятаха момчетата.

Обърнах им гръб и се качих в стаята си, затваряйки вратата с трясък. Забелязах якето на Камерън да лежи на леглото ми. Взех го и го постарих на облегалката на стола до бюрото ми. Метнах се на леглото. Взех телефона си и започнах да набирам номера на Джейс.

В този момент вратата се отвори. Вътре влезе Наш. Опитваше се да си придабе спокоен вид, но не му се получаваше. Гнева струеше от него. Той се приближи към мен.

-Не са ли те учили да чукаш?- попитах с раздразнение.

-Трябва да говорим- започна той, игнорирайки въпроса ми.

-Не мисля, че има за какво.-Изправих се и тръгнах към банята, с надежда да ме остави намира.

- Напротив, има.- Продължих без да му обръщам внимание. Наш ме хвана за китката и ме завъртя към себе си. Ръката му стискаше моята много силно. Имах чувството, че е заклещена в менгеме. Изохках и се опитах да се освободя от хватката му, но беше прекалено здрава.

-Няма за какво да говорим- изсъсках.- Сега ме пусни.

-Не и преди да говорим.-Той стисна ръката ми по- силно. Пред очите ми заиграха черни петна. Дръпнах ръката си още веднъж и направих крачка назад. Нищо не се промени. Ръката ми още беше между пръстите на Наш. Дръпнах се пак. Този път хватката на момчето се отпусна и аз залитнах. Размахах ръце, за да запазя равновесие и ударих ръката си в касата на вратата. Строполих сена пода, а главата ми се удари в стената.