56

3.7K 238 2
                                    

На следващата сутрин се събудих в прегръдките на Камерън. Утрото беше прекрасно. Слънчевите лъчи навлизаха през прозореца на спалнята и танцуваха по лицата ни.

Не бързах да ставам от леглото. Беше ми идеално точно така. Нямаше как да не отбележа пред себе си, че съм голяма късметлийка. Имах прекрасен дом, който делях с най- перфектното момче за мен. Дори досадната ми работа ми се струваше като нещо идеално в моя свят.

-За какво си милиш?- гласът на Камерън ме върна в реалността.

-Нищо интересно. Просто си давах сметка каква късметлийка съм- отвърнах и се обърнах към него. Погледите ни се срещнаха и той ми се усмихна. Целуна ме нежно по устните и прошепна:

-Честно казано, си мисля, че не заслужавам всичко това.

-Млъквай- казах и го целунах отново.-Сега аз ще сляза да направя закуска, а ти ще си довлечеш задника, за да ми помогнеш.

-Дадено.

Двамата се измъкнахме от леглото. Заедно отидохме в банята. Заедно си измихме зъбите. Сресахме се. Избрахме си дрехите. Облякохме се и слязохме долу.

Харесваше ми да споделям сутрешната си рутина с него. Това беше нещото, което никога нямаше да ми омръзне.

Приготвихме закуска и седнахме на голямата маса, както всяка сутрин.

-Имам изненада за теб- каза изведнъж Кам. Погледнах го объркано.

-Взел си трето куче?- предположих и се засмях.

-Не, но мисля, че ще ти хареса.

Той се изправи и излезе от трапезарията. Върна се след миг и носеше хартиен плик в ръце. Подаде ми го с широка усмивка на лицето.

Поех го, с треперещи ръце, и го отворих. Вътре имаше два билета. Когато ги разгледах по- добре, не можех да повярвам на очите си. Буквално останах безмълвна. Два билета за Париж. Не мога да повярвам. Докоснах гривната си. Тя вече се беше превърнала в част от мен. Носех я всеки ден.

-Е? Харесва ли ти?

-Кам....аз....аз....просто нямам думи. Минаха цели 10 месеца от първия и последния път, в който споменах, че искам да отида в Париж. Не мога да повярвам, че помниш.

Изправих се от масата и се приближих към него. Обвих ръце около врата му и го целунах, бавно и нежно.

New Life (РЕДАКТИРА СЕ)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora