Трудно е да се преместиш на ново място в последната година от гимназията и майка ти ще се омъжва повторно.Трябва да започнеш от начало. Ново семейство, нови приятели, ново училище, нов живот. В града на големите възможности, Ню Йорк, осемнайсет годи...
Деня запозна като всички останали. Душ, ресане на коса, миене на зъби и лице, след това избор на дрехи и закуска. Но тази закуска не беше като останалите.
Закусихме в едно малко кафене на име „Lipp". Ядохме кроасани с масло и пихме еспресо. Това ми се струваше като нещо нереално. Сюреалистично. Закусвах в Париж. През прозорците се виждаха оживените улици, а в далечината се забелязваше Айфеловата кула. Не мога да повярвам, че съм тук!
След закуската се заехме с разглеждането на града. По време на закуската бях направила план, в каква последователност ще разглеждаме забележителностите.
Първата точка в списъка ми беше музея Орсе. Двамата с Кам се снимахме до почти всяка една картина и скулптура и изпращахме снимките на момчетата. Те ни отговаряха с идиотски снимки, на които се смяхме много и си навлякохме злобния поглед на една възръстна жена, което ни разсмя още повече и в крайна сметка ни изгониха.Но това никак не помраци растроението ни. Продължавахме да следваме стръктно плана си.
***
-Не мога да повярвам, че това наистина се случва- възкликнах. Двамата с Кам се разхождахме, по крайбрежната улица край река Сена, към Айфловата къла. Последната ни дестинация за деня. Вече се беше стъмнило и града бе озарен от хиляди светлини. От реката подухваше лек ветрец. - Това беше най- невероятния ден! Намирам се в един от най- красивите градове на света и най- перфектното момче на света.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
-Радвам се, че мислиш така- усмихна ми се Кам и ме целуна нежно.-Стигнахме- каза той и аз погледнах нагоре.
Над нас се извисяваше Айфеловата кула, обляна в хиляди светлини. Ахнах. Беше спираща дъха гледка.
-Хайде- Кам ме хвана за ръката и ме поведе към Кулата.
Спряхме се точно в основите й. Камерън пусна ръката ми и се отдръпна от мен. Погледнах го объркано, но той не отвърна на погледа ми по никакъв начин.
Момчето бръкна във вътрешния джоб на якето си и отвътре извади малка черна кутийка. Дъхът ми спря. Знаех какво ще последва, но не можех да реагирам по никакъв начин.
Кам падна на колене пред мен, с което привлече погледите на минувачите около нас. Усетих как се изчервявам. Той отвори кутийката и в нея лежеше изящен средърен пръстен с бял камък.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
-Клеъри Джоунс, ти си най- специалното момиче в живота ми. Влюбих се в теб още в мига, в който те видях. Ти си мила, забавна, умна, красива и наистина много те обичам. Не мога да си представя да споделя живора си с някоя друга. Клеъри, ще ме направиш ли най- щастливия мъж на света? Ще се омъжиш ли за мен?
Усетих как сълзите започват да се стичат по бузите ми. По дяволите, в момента го обичам още повече.
-Да- извиках и той нахлузи пръстена на пръста ми, след което се изправи и ме прегърна.
-Съжалявам, че не бях толкова многословен, колкото ми се искаше, но ти ме познаваш и знаеш, че не ме бива в...
-Кемерън, млъкни- казах, с колкото се може по- сериозен тон.- Беше прекрасно- прошепнах и го притиснах по- силно към себе си.- Обичам те!
-И аз те обичам. Винаги съм те обичал и за напред ще го показвам, по каквито начини се сетиш.
След тези негови думи го придърпах още по- плътно към себе си и го целунах нежно. Около нас се чуваха ръкопляскания и радостни викове.
Чувствах се като в някой романтичен филм с най- добрия, за мен, сценарии, в който получавам своето „И заживели щастливо".
