26

4.7K 248 11
                                    

Събудих се към 11. Слънцето печеше силно и слънцечите лъчи нагло нахлужаха в стаята ми, и се разхождаха по лицето ми. Измърморих и се измъкнах от леглото. Минах през банята. Липсваше ми да имам собствена баня. Не се налагаше да чакам Джейс да излезе, за да мога да се оправя или да се съобразявам с мрънкането му рано сутрин.

След като се оправих слязох на долния етаж. Влязох в кухнята и видях Наш и....Сами. Наш беше седнал на обичайното си място на масата, а русокоското се беше настанил на един от високите столове край барплота. Двамата разговаряха оживено за нещо, но млъкнаха и ме погледнаха, когато влязох.

-Добро утро- поздравих ги и се запътих към хладилника. Отворих го и извадих млякото. Щеше да ми лиспва закуската в апартамента на Джейс. Беше хубаво, макар че аз винаги готвех. Поне закусвахме заедно и бяхме само двамата.

-Днес си в добро настроение- отбеляза Сами. Кимнах и сипах млякото в една купа. Обърнах се към мивката и се надигнах на пръсти, за да достигна зърнената закуска, намираща се в един от шкафовете. Сипях мако от съдържанието й в купата и я въртах на мястото й.

Взех закуската си и седнах на един от високите стове.

-Какво правиш тукм, Сами?- попитах и пъхнах една лъжица със зърнена закуска в устата си.

-Не е ли очевидно. Дойдох да се видя с Наш.

-Леле, чувствам се поласкана- подсмихнах се. Сами ме погледна объркано.-Шегувам се. Не съм такава егоистка.

Сами стана от мястото си и ме прегърна.

-Та, за какво си говорихте?- попитах след като русокоското ме пусна.

-Общи приказки- сви рамене той.

-Сами, тъкмо ми разказа за Джейс- подметна Наш и отпи от кафето си.

-Ти какво?- попитах невярващо. Защо, по дяволите, му беше казал? Аз трябваше да го направя. Щях да му поспестя някои неща. Като например, че за малко първия ми път да е с Джейс. Сами знаеше за това, защото точно той ни прекъсна. Може би трябваше да съм му благодарна, за това.

-Щеше да ми кажеш нали? Нали?- попита доведения ми брат.

-Естествено, че щях да ти кажа- викнах срещу него. Усещах как започвам да се ядосвам. Нямах желание да се ядосвам още от ставането. Станах от стола и взех закуската си със себе си.-Знаете ли момчета- казах- аз ще довърша закуската си в стаята ми. Няма желяние да ми се вдига кръвото от сутринта.

New Life (РЕДАКТИРА СЕ)Onde histórias criam vida. Descubra agora