New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

4

Докато се возехме в луксозния мерцедес на път към новото си училище, се чувствах като в съм. Сякаш нищо от това не беше реално. Скъпата кола, огромният апартамент, учудващо милият ми доведен брат, с който само преди един ден едва се понасяхме. Имах чувството, че скоро ще отворя очи и ще бъда в къщата си в Лос Анджелис, далеч от всичко това.

Наш, който дори не подозираше за глуповатите ми опасения, не спираше да ми разказва истории за приятелите си и да се опитва да ми опише всички години места в сградата на училището, на които ходеха. По всичко си личеше, че се опитва да стопи леда помежду ни и да намали напрежението. Получаваше му се до известна степен.

Шофьорът, чието име не можах да запомня, паркира колата пред огромна и вношителна сграда. Наш отвори врата и изкочи от колата без да каже нищо. Няколко секунди останах като вцепенена пред вида на новото си училище. Не можех да откъсна очи от сградата.

-Клеъри? Идваш ли?- Дори не бях забелязала кога Наш е отворил вратата на колата. Той се взираше с люботитство в мен, а устните му бяха разтеглени в приветлива усмивка.

-Ъ... да, идвам- отговорих и внимателно излязох от колата. Беше ме страх да не повредя или изцапам нещо. Всичко в нея изглеждаше толкова скъпо и луксозно.

Мълчаливо тръгнах след доведения си брат. Всъщност ходенето на тези токчета не беше много трудно, колкото очаквах. Не бях сигурна дали беше заради дрехите или заради Наш, който бе уловил ръката ми, но се чувствах наистина добре.

-Първо има някава глупава церемония, а после с момчетата ще ходим някъде, а ти идваш с нас- обясни ми момчето. По тонът му ставаше ясно че няма да имам особен избор.

-Това заповед ли е?- засмях се.

-Да- засмя се и той на свой ред.- Ще е забавно, ще видиш.

-Щом казваш.

Озовахме се насред голяма тълпа. Трябваше да си пробуваме път с лакти, за да стигнем до мястото, където искаше Наш. Мразех големите тълпи. Чувствах се некомфортно сред много хора. Точно поради тази причина не ходя и по купони и дискотеки. Винаги бях предпочитала уюта и компанията на някоя хубава книга.

Излязохме от тълпата и новия ми брат ме поведе към една групичка момчета. Те се бяха отдялечили от голямата какафония. Стояха насред футболното игрище и разговаряха оживено.