New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

9

В двора на училището вече ни чакаха Камерън, Джаковците, Шон и Мат. Когато влизахме се засякохме с Арън и Картър.

-Ей, Наш- подвикна Кам и започна да се смее.- Хареса ли ти разкрасяването?

В главата ми изникна гледката на гримирания Наш и започнах да се смея. Наш изгледа Камерън на кръв и ме сръга с лакът.

-Ти пък какво се смееш?- Опитах се да сдържа смеха си, но не се справях много добре.-Нека да тръгваме- подкани ни ни Наш и тръгна напред.

-Нека да тръгваме- изимитира го Кам и аз се засмях по- силно. Той преметна ръка през раменете ми и ми се усмихна. –Ти как си? Наш беше ли много ядосан сутринта?

-Нещо такова. Обаче беше много смешен- изкикотих се.

-Много ме е яд, че съм го изпуснал.

Влязохме в сградата на училището и поехме по един дълъг коридор. От двете страни имаше редици сини шкафчета.

-Тук сме- заяви Арън и се спря пред една врата. На големия прозорец до нея, с големи черни букви, пишеше „Канцелария". Не можех да видя нищо отвъд прозореца, защото бяха спуснати бели щори.

-Много ли трябва да чакаме?- попитах и погледнах към Кам.

-Като по чудо, няма много хора, така че не- отговори ми Шон.

В този момент вратата на канцеларията се отоври и отвътре излезе някакво момиче, с лист хартия в ръце. Момчетата изчакаха да отмине и влетяха в канцеларията. Започнаха да си изреждат имената и двете жени, седяши зад масивно дървено бюро, започнаха да ровят из шкафовете и да им подават листове с програми. Всички, които си бяха взели продрамите излязоха навън.

Останахме само аз и Джак Гилински. Една мургава жена му подаде програмата и ме погледна въпросително.

-Клеъри Джоунс- казах. Тя въведе името ми в компютъра и се зачете.

-О, нова ученичка- тя ми се усмихна.-Тук ще ти хареса. Шкафчето ти е номер 106, а това е програмата ти.-Тя тикна един лист в ръцете ми. Усмихнах й се и й благодарих, след което напуснах канцелярията.

Момчетата се бяха скупчили точно до вратата и оживено обсъждаха часовете си.

-Клеъри, какъв ти е първия час?- провикна се Наш, когато ме видя.

-Свободен- усмихнах се самодоволно.

-Бати късметлийката си- измърмори Джонсън.- Ще можеш да спиш 40 минути повече. Бати якото.