New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

42

Когато влязох в стаята си, на леглото лежеше светлосиня корля, а до нея кутия, предполагам с обувки. Приближих се, за да огледам роклята. Вдигнах я. Беше къса. Може би, до средата на бедрата. Имаше сребристи камъчета по бюстието и се разкрояваше леко надолу. Прокарах ръце по нея. Майка ми определено има пръст в това.

Седнах на леглото и посегнах към кутията. Отворих я. Вътре лежаха чуфт бели обувки на висок ток. Бяха изчистени, като исключим малките камъчета по петата. Бяха красиви.

На дъното на кутията имаше картичка. Отворих я.

Весела Коледа мила Клеъри!
С много обич: Мама и Дейв.

Пишеше вътре. Усмихнах се. Беше много мило от тяхна страна. Дейв може да не ми е истински баща, но е наистина мил.Трябва да преусмисля поведението си спрямо него.

-Чук, чук- обърнах се и видях Наш на прага, който театрално почукваше. Искикотих се.

-Влизай- махнах с ръка. Момчето се приближи към леглото.

-Майка ти се е постарала- отбеляза той и аз кимнах.

-Страхотна е.

-Радвам се да го чуя. Майка ти ме влачеше седмици наред по магазините заедно с нейни приятлки.

-Горкичкият- засмях се и потупах мястото до себе си. Наш поклати глава.

-Трябва да се оправяме за мъчението- каза той.

-Сигурно няма да е толкова досадно.

-Мила моя, Клеъри- той постави ръка на рамото ми- да, толкова е досадно.

Засмях се. Наш ми се усмихна и излезе, оставяйки ме сама в стаята. Станах от леглото и отидох до тоалетката и включих машата си. Докато я чаках да загрее извадих гримовете си.

-Клеъри- чух гласа на майка си. Вдигнах очи и срещнах погледа й в огледалото.

-Здравей, мамо.

-Какво мислиш?- тя посочи към леглото.

-Прекрасна е. Наистина, невероятна.

-Радвам се, че ти харесва. Виждам, че Наш ти е казал за празненството.-Кимнах.-С това ли ще се гримираш- попита ме майка ми и посочи спиралата и очната линия в ръцете ми.

-Да.- Погледнах я недоумяващо.

-Трябва да си направиш вечерен грим. Все пак това е официална вечеря. Дай да ти помогна.