New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

44

Следващите няколко дни се изнизаха бързо. Камерън беше възможно най- перфектното гадже на света (не че се съмнявах, че ще е така). Прекарвахме повечето си време заедно, а когато не бяхме заедно си пишехме или говорехме по телефона. Той се превърна в неизменна част от жирота ми и имах чувството, че ако съм без него ще умра.

Още не бяхме казали на приятелите си, но Кам не искаше да крием връзката си. Все още не ги бяхме виждали и това беше повода да не знаят. Но 100% Камерън ще им каже. даже може повечето вече да знаят.

***

И ето, че дойде и 31 декември. Намирахме се в къщата на някакво момче, което вдигаше новогодушен купон и е поканил цялото училище. Доколкото разбрах, се казва Майк. И Майк познавал някакво момиче, което познавало Арън и така се оказахме поканени. Майка ми ми позволи да дойда, тъй като Наш още е при майка си ще остане там до 2 януари. Тя сметна, че ще е добре да прекара първата си нова година на саме с Дейв. Е, и аз имах принос къ тази идея. Не спирах да я моля отново и отново и тя най- сетне ми позволи.

-Нещо за пиене?- попита ме Камерън, опитвайки се да надвика силната музика. Кимах и той се отправи към кухнята.

-Ти и Кам, а?- чух Софи и се обърнах към нея. Понечих да кажа нещо, но тя ме изпревари.- И не се опитвай да отричаш. Виждам как те гледа. И знае, че сме близки, така че той говори с мен за теб. Многооо често.

-Така ли?

Тя сви рамене и завъртя очи, сякаш съм задала най- глупавия въпрос на света.

-Момчетата правят така понякога. Искат да опознаят момичето, което харесват, чрез приятелките й.- Тя отпи голяма глъдак от чашата си.- Та, сега заедно ли сте?

-Нещо такова.

-Как така „нещо такова". На този въпрос има два присти отговора „да" и „не". Избери си единия!- сопна ми се Софи. В този момент забелязах Джъстин да си пробива път, през тълпата, към нас.

-О, здравей, Джъстин- поздравих го, надявайки се да успея да сменя темата, но доколкото познавам Софи, това е невъзможно.

-Хей- отвърна той и обви ръце около приятелката си и целуна врата й.

-Няма да се измъкнеш толкова лесно- предупреди ме тя.

-Ох, добре. Да.

-Да какво?

-Заедно сме- казах.