-Миналата година бях капитан на футболния отбор на училището. Тренирах много и постигнах това, което исках. Имах и висок успех. Много колежи вече ми предлагаха спортни стипендии. Имах страхотни приятели и невероатно мимиче, което обичах.-Кимнах без да разбирам защо Камерън ми разкзва всичко това.- Казваше се Тамара. Тя разби сърцето ми на малки парченца. Бях изгубил вяра, че някога ще се оправя. Ще мога да обичам отново. Но както и да е.
Тогава се появи Джейсън Смит. Беше нов в града, но репутяцията му го беше изпреварила. Сметнах го за интересен и се сближихме. Заради него се скарах жестоко с момчетата. Започнах да пуша. Той ме снабдяваше и с трева. Първоначално не беше редовно, колкото да пробвам, но постепенно ми стана като навик. Пуших я като цигари. Сега се мразя за това.- Понечих да го питам нещо, но Камерън вдигна ръка, за да замълча.- Новите ми приятели съсипаха и мечтите ми за колеж. Един ден треньора ми хвана мен, Джейс и един Сам да пушим трева под скамейките на игрището и ме изключи от отбота.
Сега като се замисля е било много глупаво от моя страна да го направя. Какво ли съм си мислил? Но узключването от отбора и тревата не бяха най- големите ми проблеми. Губех истинските си приятели. Мислех си, че вече няма да ме погледнат, но грешах. И аз първи път в живота ми се радвах, че греша. Момчетата успяха да ми помогнат да се осъзная и върнах живота си в релси.
В крайна сметка мечтите ми за спортна стипендия и добър колеж заминаха на кино.
Освен това Джейс се беше забъркал с някакви типове и заради това ляжах в болница. Не помня колко време точно. Може би една- две седмици. Но както и да е. Още имам белег.- Кам вдигна тениската си. Имаше малък белег малко над дънките. Вгледах се в него. Не можех да определя на какво ми прилича. Камерън не ми позволи да мисля дълго, защото отново пусна тениската си.- Общо взето Джейс съсипа бъдещето ми.- Понечих да отговоря нещо в защита на Джейс, но Кам ме изпревари.- Нека позная, ще кажеш, че аз съм си виновен. Така е. Просто....
-Просто мразиш Джейс, заради това, че те е повел по този път- казах замислено. Дали Джейс правеше същото с мен? А и да правше същото, аз нямам какво толкова да губя. Но не може Джейс да прави това с мен. Твърдеше, че ме обича. Че няма да позволи нищо лошо да ми се случи.
-Мразя е доста силна дума, не мислиш ли?
-Защо ми казваш всичко това?
YOU ARE READING
New Life (РЕДАКТИРА СЕ)
FanfictionТрудно е да се преместиш на ново място в последната година от гимназията и майка ти ще се омъжва повторно.Трябва да започнеш от начало. Ново семейство, нови приятели, ново училище, нов живот. В града на големите възможности, Ню Йорк, осемнайсет годи...