New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

37

Не можех да асимилирам подадената ми информация. „Момчето, което е влюбено в теб от първия път, в който те видя." Думите се въртяха в съзнанието ми отново и отново.Сърцето ми блъскаше яростно в гърдите ми. Как така не съм заподозряла нещо до сега? Ако знаех, о само ако знаех. Ако си знаела какво щеше да направиш- обяди се подсъзнанието ми. И беше право. Какво можех да направя? Никога не съм го приемала като нещо друго от приятел. Никога! Ставаше ми кофти като се замисля колко пъти съм му говорила за Гилински и Джейс. Какво ли му е било вътрешно?

-К- какво каза?- попитах не вярващо. Той въздъхна. Прокара пръсти през косата си, като леко дърпаше в краищата.

-Не биваше да го казвам. Съжалявам- измърмори и заби поглед в пода. Искаше ми се да му кажа нещо, каквото и да е, но не можех.- Наистина, Клеъри, съжалявам.

Момчето се изправи и тръгна към салона.

-Камерън, не можеш да ми кажеш нещо подобно и просто да си тръгнеш- извиках след него. Той се обърна и ме погледна. По улицата мина кола и фаровете й осветиха момчето пред мен. Дрехите му бяха раздърпани, а ръцете окървавени. Като изключим това изглеждаше много добре.

Изглеждаше смазан емоционално. В красивите ми кафяви очи се четеше болка. Беше красив, не можех да го отрека. Той облиза долната си устна.

-А какво очакваше да направя? Ясно е, че не изпитваш същото.

Не ми каза нищо повече. Приближих се към него и го целунах. Не знаех защо го направих. Дали беше от алкохола в кръвта ми или от съжаление. Нямам идея. Но не съжалявам. Ни най- малко не съжалявам за тази си необмислена постъпка. Беше една от най- хубавите целувки в живота ми.

Устните на Камерън бяха меки и топли. Обвих ръце около врата му. Той постави своите на талията ми и ме придърпа към себе си. По всичко си личеше, че копнее за тази целувка.

Когато се отделихме един от друг, го погледнах в очите и се усмихнах. В този момент музиката се усили и двамата се отдръпнахме един от друг. Група момичета минаха покрай нас, кикотейки се и си шушукаха нещо. Прехапах устна и сведох поглед.

-Искаш ли да влизаме- кимнах към вратата. Не изчаках отговор и тръгнах към салона. Чух стъпките на Камерън след себе си, за това не се налагаше да се обръщам, за да разбера, че ме следва.