New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

34

Часовете, на следващия ден, минаха досата бързо. След биенето на последния звънец, Софи ме замъкна към салона. По пътя ми обясни, че ще се видим с момичетата, за да обсъдим украсата за бала. Ако не познавах Софи бих казала, че е развълнувана, съдейки по бързото темпо, с което ходеше. Но я познавах и знаех, че иска всичко да свърши върможно най- бързо. А за въодушевлението в гласа й явно е отговорен Джъстин.

Софи отвори двойната врата на салона и влезе вътре. Никога, до сега, не го бях виждала толкова празен. Бях свикнала да виждам мното играещи ученици в часовете по физическо и никога не се бях замисляла, и забелязала, колко голямо е мястото.

В центъра на игрището бяха насядали Ники, Али, Сиси и Мадисън, а около тях имаше малки купчинки листове, цветни маркери и химикали.

-Здравейте- поздравихме ги и седнахме на земята. Забелязах, че Сиси ми мята гневни и неодобрителни погледи. Явно не се радваше да ме види. Е, сигурно и аз не бих се радвала да видя момичето, което ми е отмъкнало гаджето, но все пак нали аз страдах заради него и тя разбра какъв боклук е чрез мен.

На всичкото отгоре, не се спря само с погледите (които щах да преглътна), но и ми опонираше за всяко нещо и обясняваше колко тъпи са идеите ми, макар че Али одобри някои. Знаех, че го прави за да ме ядоса. Много мразя да съм скарана с някого и сега, когато не мога да стоя в една стая със Сиси, се чивствам ужасно.

Когато Али обяви почивка аз се запътих към аварийния изход на салона. Той водеше към паркинга на учителите, който се намираше зад сградата на училището.

-Ей, къде отиваш?- чух гласа на Никол. Тя се беше седнала на една от скамейките и гледаше нещо на телефона си.

-Имам нужда от въздух- казах. Това не беше съвсем вярно. Имах нужда да прочистя мислите си и да се отърва от целия негавитивизъм, породен от Сиси.-И цигара- добавих.

-Чакай, ти не пушеше, нали?

-Пуши, от както се събра с Джейс- изръси Софи и ми идеше да я удоша с голи ръце. Забелязах как всеки нерв във тялото на Сиси се напрагя. Тя не даде воля на гнева си, а вместо това се отдалечи.

Тъкмо когато понечих да се скарам на Софи, за казаното преди малко, телефонът ми звънна. Погледнах екрана. Беше номера на майката на Наш.През деня се бях опитала няколко пъти да се свържа с нея, но така и не успях. Сега беше моят шанс. Завуртях се на пети и тръгнах към изхода.