New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

55

Следващите няколко седмици минаха монотонно. Единственото ново беше, че започнах работа в близкото кино, а Камерън работи в един музикален магазин заедно с Картър.

Също така Сали и Картър се събраха и ми е малко странно да ги виждам заедно,въпреки че са много сладки. Е, предполагам, че все някога ще свикна.

***

А ето, че дойде и рождения ми ден. Деня започна като всички останали. Ставане късно. Закуска около час преди обяда. (Което беше редовната ни програма, от както сме тук.) Разходка на Джекс в парка и като за финал на дневната ни рутина, беше смяната ми в киносалона.

Странното обаче беше, че цял ден не видях никой от момчетата или Сали. Ходих до съседната къща, но никой не ми отвори. Проклинах себе си, че ги предопрегих да заключват задната врата. Свънях им около стотина пъти, но никой не ми вдигна.

И ето ме сега, седя зад гишето в киносалона, звънях отново и отново на приятелите си и почти не обръщах внимание на хората мрънкащи зад стъклото на гишето, с което си навлякох смъмряне от шефа. Щяха да ми намалят заплатата за месеца, заради издънките ми от днес, но щом казах, че имам рожден ден ми се размина.

***

След работа се прибрах вкъщи. Бях изтощена от мрънкащите хора и исках цяла вечер да лежа и да не правя нищо.

Джакс ме посрещна, радостен, както винаги. За моя изненада, зад него се появи и Камерън.

-Хей, ти се прибра- каза той и ме целуна за „Здравей".

-А ти можеше да си вдигнеш телефона- отврнах остро.

-Бях зает.

-С какво? Днес не си на работа!- скастрих го и сабух обувиките си.

-Клеъри, моля те, нека не се караме точно днес. Все пак имаш рожден ден- каза той и отново ме целуна.

-О, значи се сети!

-Никога не съм го забравял- отвърна ми той.-Изчакай тук. И си затвори очите- инструктира ме и аз го послушах.

Чух отдалечаващите му се стъпки и си поех дълбоко въздух. Какво ли пък е измислил? Тресях се от напрежение. Не обичам да чакам. Искам да знам какво е намислил.

На връщане стъпките му баха придружени от нечии други, но определено не бяха човешки.

-Вече можеш да отвориш очи- уведоми ме Камерън и го направих.- Погледни надолу.

Послушах го и видях едно малко хиски да върви към мен. Не можех да сдържа усмивката си. Наведох се и започнах да галя малкото кученце по главичката.

-Честит рожден ден!- отвърна той. Буквално межех да чуя усмивката я гласът му.-Това е Айс. Един мой колега не го искаше, и когато го видях се сетих за теб. Помня, че веднъж ми спомена, че винаги си искала куче, но баща ти е бил алергичен. Е, сега вече си имаш цели две- усмихна ми се Кам и погледна към Джакс, който се приближи към нас, за да проучи новия член на семейството ни.

Усмихнах се при тези негови думи. Беше толкова мило, че приятеля ми винаги запоня малките и незначително неща, които му казвам.

-Той е просто перекрасен- узгуках срещу моцунката на кученцето и то ме облиза. Вдигнах го и запонах да го мачкам. Просто не можех да му се нарадвам.

-Е, ако не ти харесва мога да го върна- подметна Кам и се подсмихна.

Аз притиснах кутрето към себе си.

-Не. Той никъде няма да ходи.

Кам се засмя и ме целуна по челото.

-Радвам се, че ти харесва. Но сега трябва да отидем в дома на момчетата, за останалата част от изненадата.

Кам ме хвана за ръката и ме изведе от къщата, като ме накара да оставя Айс при Джакс. С недоволство оставих кученцето и последвах приятеля си.

***

Когато влязохме в къщата на момчетата, лампите бяха загасени. Кам запали тази в хола и приятелите ни наискачаха иззад диваните, викайки „Изненада".

Възкликнах изненадано. Бях трогната от старанието им. Не очакват да направят нещ Като цяло „партито" не беше нищо особенно. Приятелите ми бяха поръчали пица, а я няколко купи бяха сипали чипс и пуканки.Радвам се, че уважиха желанието ми да не правим голям купон.

***

Прекарахме си чудесно. Направихме си караоке и си говорихме много глупости. Сали и Картър се напиха и говореха всякакви глупости, което много ни развесели. Е, утре няма да ми е забавно като един от двамата ми се обади и ми мрънка.