New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

22

На сутринта се събудих на дивана в прегръдките на Джейс. Той още спеше.Кожата му сякаш беше по- бледа от обикновенно, а русата му коса беше рошава. Усмихнах се при вида му. Можех да седя и да го гледам как спи с часове, но нямах това време. Трябваше да тръгвам за училище.

Измъкнах се от хватката му и се отправих към стаята си. Облякох си дънки и лилава блуза с дълъг ръкав. Облякох черното си кожено яке. Обух си боти и взех раницата си.

-Къде отиваш?- попита сънено Джейс. Гласът му още беше дрезгав.

-На училище.

-Офф..- той се изправи от дивана. Тениската му беше смачкана. Разтърка очи и се отправи към стаята си. След по- малко от минута излезе от там облечен с черни дънки и черна блуза.-Да тръгваме- подкани ме той и преметна ръка на раменете ми.

Докато Джейс заключваше вратата телефона ми извибрира в джоба. Най- вероятно е Наш. Вчера не спря да ми звъни. На края бях принудена да изключа звука.

Извадих телефона си от джоба и погледнах екрана. Сали. Сега разговор с най- добрата приятелка щеше да ми се отрази добре, за това натиснах зелената слушалка.

-Ало.

-Клеъри, ти вдигна- измрънка тя. Принципно тя не беше фенка на ранното ставане и винаги беше кисела сутрин. Тази сутрин явно не беше изключение.

-Да. Защо да не вдигна?

-Вчера Наш ми звънна. Беше много притеснен. Каза, че си се изнесла и не си вдигаш телефона. Той се побърква,Клеъри.

-Ако ми се обаждаш, за да ме поучаваш не си познала.

-Аз съм ти приятелка. Искам най- доброто за теб. Къде живееш сега? На улицата?

-При един приятел- казах и погледнах към Джейс. Беше се облегнал на касата на вратата и ме гледаше. Кимнах му към стълбите. Момчето дойде до мен отново преметна ръката си на раменете ми и двамата поехме по стълбите.

-Наш ми спомена, че си се виждала с някакво момче вчера. Клеъри, как може да живееш при момче, което едва познаваш. Той може да е сериен убичец.

-Не е сериен убиец- казах с раздразнение, което накара Джейс да се засмее.

-Това той ли е? Къде те води? Какво ще правите?

-Отивам на училище. Няма да ме колят. Успокой се, Сали- засмях се и затворих телефона. Нямаше смисъл да й се обяснявам. Тя какво може да направи от Калифорния. Сега ми е напълно безполезна.