New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

19

Когато пристъпихме прага, забелязах хора седнали в кръг. Разпознах лицата на приятелите си. Погледите ни с Джонсън се срещнаха и той се ухили.

-Клеъри, Кам, ще играете ли с нас?

Понечих да попитам на какво, но Кам заговори първи:

-Разбира се.

Преди той да тръгне към кръга, аз го хванах за ръкара. Той се обърна към мен с въпросително изражение.

-На какво ще играят?-попитах го с надежда, че няма да каже истина или предизвикателство или нещо подобно.

-Истина или предизвикателство- подсмихна се той.

-Разбира се- изсумтях.-Къде е купона без тази глупава игра?-Камерън се засмя. Пуснах ръката му и той седна между Наш и някаква брюнетка, която не бях виждала до сега.

-Клеъри, идваш ли?- подвикна Наш. Поклатих отрицателно глава и тръгнах към кухнята.

Там нямаше никого и музиката беше леко приглушена. Сипах си още пунш и седнах на плота. В хола имаше още танцуващи хора, но желанието ми за танци се беше изпарило.

Вратата на кухнята се отвори и вътре влезе високо момче. Златистите му коси бяха като ореол на главата му, а небесно сините му очи оглеждаха помещението. Беше облечен изцяло в черно. Когато ме видя, на лицето му заигра самодоволна усмивка. Явно бе забелязал, че го оглеждам.

Момчето се приближи към мен.

-Ти си новата, нали?- започна той.- Аз съм Джейс.

-Клеъри- отвърнах му и взех чашата си от плота, след което отпух голяма глътка. Джей беше наистина красив, но още не бях прежалила Гилински.

-Какво правиш тук сама? Защо не си при останалите?

-Искам да съм сама.

-Е аз ще ти попреча малко- той се усмихна и сякаш нещо в мен тряпна. Тази усмивка го направи още по- чаровен.-Надявам се на дямаш нищо против.- Защо пък да не му дам шанс? Все пак имам нужда от повече приятели, тук в Ню Йорк.

-Добре, можеш да останеш.

-Чудесно.-Той плясна с ръце.-Така, от къде познаваш Далас?

-Приятел е на брат ми.

-А да, Гриер- каза замислето той. На лицето му беше изписано странно изражение, което не можах да разгадая. Между нас се възцари неловка тишина.