New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

12

Най-сетне дойде и деня на сватбата. Беше доста топло за края на Септември. Слънцето грееше високо в небето. Сентрал парк беше пълен с деца, чийто радостни викове чувах през прозореца на стаята си.

Седях пред огледалото и довършвах грима си. Последната една седмица майка ми положи неимоверни усилия да ме научи да се гримира. Според нея сватбата е важно събитие и трябва да се постарая за външния си вид.

След като прокарах за последен път четката на спиралата по миглите си, бех готова. Пригладих бледо розовата си рокля и се усмиханах на отражението си. Изглеждах добре!

Отидох до дрешника и измъкнах обувките в телесен цвят, които майка ми избра. Обух ги и се заклатушках към стаята на майка ми, където се приготвяше. Тези токове бяха по- високи, от колкото бях свикнала и щеше да ми отнеме време да всикна да ходя на тях.

Почуках на вратата. От вътре се чу едно „Влез!" и отворих вратата. Ахнах, когато водях майка си. Косата й беше накъдрена на големи букли и няколко малки предни кичура бяха захванати с шнола на тила й. Малките камъчета по роклята й проблясваха под слънчевата светлина, идваща от прозореца. Но най- хубавото нещо в нея беше усмивката й. винаги съм смятала, че има расива усмивка, но тази не беше като другите. Тя направо грееше.

-Мамо- възкликнах и тръгнах към нея. Тя се изправи ме прегърна.- Изглеждаш прекрасно.

-Както и ти.

-Извинете ме- прекъна ни най- добрата приятелка на майка ми, Лиз- трябва да тръгваме, че ще закъснеем.

Майка ми кимна и последва приятелката си към вратата.

***

-Лол- беше единственото, което каза Наш, когато ме видя. Той беше облечен в класически черен смокинг, бяла риза и черна вратовръзка. Отиваше му да ходи така.-Изглеждаш уникално- започна той.- За Бога, много си красива.

Сведох поглед. Усетих, че се изчервявам.

-Не си свикнала да ти правят комплименти нали?- попита ме той. Кимнах. Наш преметна ръката си на раменете ми.

-Деца трябва да тръгвате- каза ни леля ми. Хванах Наш под ръка и тръгнахме по червения килим опънат межди двете редици столове. Пред един малък олтар седеше Дейв и ни се усмихваше.

Спряхме се пред арката стояща над олтара. Загледах се в розовите, червените и белите рози преплетени в арката.