-Рано се прибра.-Пострещна ме гласа на Наш, щом влязох в хола.
-Не е толкова късно- казах и погледнах часовника на телефона си. 21:20.- А и не съм малка- добавих и тръгнах към стълбите.
-Няма ли да дойдеш при мен? Да ме питаш как ми мина деня? Не съм те виждал почти цял ден.
-Защо не си ми казал за братята си?- попитах го директно. Не знаех как да го направя по деликатен начин, за това просто питах.
-Какво?-Доведеният ми брат беше видимо объркан.
-Кам ми каза за тях.- Направих няколко крачки към него.
-Не е ставало дума за тях. А и живеят чак в Пенсилвания. Много ми липсват и за това не говоря много за тях. Татко не харесва факта, че те предпочетох да живеят са мама, а не с него.
-Ти защо остана?- попитах се седнах на дивана до него.
-Целия ми живот е тук. Не можех просто да го захвърля.-Той ме поглежда и се усмихва.- Ако бях заминал нямаше да те познавам.
Усмихнах му се.
-Как е Емили?- поинтересувах се. Чесно казано, нямам представа от къде се появи този въпрос.
-Някой вика ли ме?- разнесе се мелодичен глас от към кухнята. Секунди по- късно в хола влезе високо момиче с дълга кестенява, почти черна коса. Носеше светлосини дънки и бял пуловер с еленче на него. Кафявите й очи обходиха стаята и се спряха на мен.-Здравей. Ти трябва да си Клеъри? Аз съм Емили.-Тя ми подаде ръка и аз я поех. Усмихнах й се.
-Приятно ми е.
-И на мен. Много съмслушала за теб.
-О- възкликнахи зненадано- надявам се само хубави неща.
-Че как иначе.
Тя се настани на дивана до нас и Наш я придърпа към себе си, челувайки я по челото. Усмихнах се при вида им. Бяха хубава двойка. И тя наистина беше много красива.
Реших да ги оставя да си гукат на дивана и се отидох в стаята си. Взех една от книгите си и се метнах на леглото.
Около час по- късно телефона ми извибрира. Погледнах екрана. Беше Софи.
-Ало- казах в слушалката и зачаках момичето от другата страна да заговори.
-Трябва да говорим- заяви тя.
-За какво?- поинтересувах се. Да не би да е станало нещо с Джъстин?
VOCÊ ESTÁ LENDO
New Life (РЕДАКТИРА СЕ)
FanficТрудно е да се преместиш на ново място в последната година от гимназията и майка ти ще се омъжва повторно.Трябва да започнеш от начало. Ново семейство, нови приятели, ново училище, нов живот. В града на големите възможности, Ню Йорк, осемнайсет годи...