New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

40

-Рано се прибра.-Пострещна ме гласа на Наш, щом влязох в хола.

-Не е толкова късно- казах и погледнах часовника на телефона си. 21:20.- А и не съм малка- добавих и тръгнах към стълбите.

-Няма ли да дойдеш при мен? Да ме питаш как ми мина деня? Не съм те виждал почти цял ден.

-Защо не си ми казал за братята си?- попитах го директно. Не знаех как да го направя по деликатен начин, за това просто питах.

-Какво?-Доведеният ми брат беше видимо объркан.

-Кам ми каза за тях.- Направих няколко крачки към него.

-Не е ставало дума за тях. А и живеят чак в Пенсилвания. Много ми липсват и за това не говоря много за тях. Татко не харесва факта, че те предпочетох да живеят са мама, а не с него.

-Ти защо остана?- попитах се седнах на дивана до него.

-Целия ми живот е тук. Не можех просто да го захвърля.-Той ме поглежда и се усмихва.- Ако бях заминал нямаше да те познавам.

Усмихнах му се.

-Как е Емили?- поинтересувах се. Чесно казано, нямам представа от къде се появи този въпрос.

-Някой вика ли ме?- разнесе се мелодичен глас от към кухнята. Секунди по- късно в хола влезе високо момиче с дълга кестенява, почти черна коса. Носеше светлосини дънки и бял пуловер с еленче на него. Кафявите й очи обходиха стаята и се спряха на мен.-Здравей. Ти трябва да си Клеъри? Аз съм Емили.-Тя ми подаде ръка и аз я поех. Усмихнах й се.

-Приятно ми е.

-И на мен. Много съмслушала за теб.

-О- възкликнахи зненадано- надявам се само хубави неща.

-Че как иначе.

Тя се настани на дивана до нас и Наш я придърпа към себе си, челувайки я по челото. Усмихнах се при вида им. Бяха хубава двойка. И тя наистина беше много красива.

Реших да ги оставя да си гукат на дивана и се отидох в стаята си. Взех една от книгите си и се метнах на леглото.

Около час по- късно телефона ми извибрира. Погледнах екрана. Беше Софи.

-Ало- казах в слушалката и зачаках момичето от другата страна да заговори.

-Трябва да говорим- заяви тя.

-За какво?- поинтересувах се. Да не би да е станало нещо с Джъстин?