New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

47

Крайбрежния ресорант „Перлата на морето" беше любимия ми ресторант за морска храна в цял Лос Анджелис. Имаше голяма дървена тераса, която беше на плажа и прекрасна гледка към морето. Със Сали винаги седяхме на нея, за да гледаме залеза. Собственика беше приятел на татко и за това често идвахме тук.

Както и очаквах, заварих най- добрата си приятелка. Седеше на обичайната ни маса с някакво момче. Усмихнах се при вида им. Тя се смееше и дършеше ръката му. Всяка събота вечер с нея идвахме тук, за да поговорим на спокойствие за събитията през седмицата. Беше ни нещо като традиция и се радвам, че тя все още го прави, макар не и с мен. Може би наистина има надежда всичко да се оправи.

-За това ли ни доведе тук?- Кам се приближи до мен и постави ръка на рамото ми. Кимнах.-Мисля, че трябва да отидеш при нея.

-Да ли ще ми прости?- попитах без да отмествам поглед от нея.

-Тя ти е приятелка. Всичко ще е наред..... Ела първо да седнем, защото всички ни зяпат. Висим прави от около 10 минути.

Той ме хвана за ръката и ме поведе към масата ни. Момчетата вече се бяха настанили. Бяха осавили две празни места едно до друго и с Кам седнахме там.

-Аз мисля, че тярбва да вървя- казах на Кам и той ми кимна, след което ми се усмихна окуражително. Поех си дълбоко въздух и се изправих. Игнорирах въпросите на момчетата „Къде отиваш?" и „Какво си наумила?" и тръгнах към масата на Сали.

За мой късмет момчето си беше тръгнало. Приближих се до нея.

-Здравей- казах и тя вдигна глава. В очите й се четеше объркване. Не каза нищо, за това продължих.- Виж, Сали, исках да ти се извиня. За всичко. Не си заслужаваше да се карам с теб, заради един глупак. Аз.....

Преди да довърша тя се изправи и ме прегърна силно.

-Няма нищо. Бях ти наистина много ядосана, но честно казано не вярвах, че ще те видя някога отново. Липсваше ми. Ти си най- добрата ми приятелка, а това не може да се пренебрегне. Обичам те.

-И аз те обичам, Сали, много много много.

-Какво става тук?- чух мъжки глас и се обърнах.

Пред нас стоеше момчето от преди малко. Той проката пръсти през тъмната си коса, а погледа му шареше между мен и приятелката ми. Сали прибра един немирен кичур руса коса зад ухото си.

-Това е най- добрата ми приятелка, Клеъри. Клеъри, това е Кийд.

Двамата с Кийд се здрависахме, но по лицето му нямаше и грам любезност. Мускулите на ръцете му бяха стегнати, а самата му стойка беше напрегната. Сякаш аз съм някаква заплаха. Той не беше типа на Сали. Тя винаги подбираше гаджетата си изключително прецизно, но сега.....

-Вие заедно ли сте?- попитах. Явно въпроса ми изненада Кийд и той погледна към приятелката ми. Тя заби поглед в земята и измърмори едно „не".- Добре.......Аз ще се връщам при приятелите си. Може да дойдете да ви запозная- предложих.

Сали понечи да каже нещо, но Кийд я прекъсна:

-Няма нужда. Ние трябва да тръгваме.

Той хвана най- добрата ми приятелка за ръката и я повлече след себе си. Това беше странно. Тя никога не би се подчинявала толкова сляпо на някого. Това ми напомняше на връзката ми с Джейс. Кийд е същия боклук.

Завъртях се на пети и се върнах при приятелите си.

-Това беше странно- казах докато сядах до Камерън.

-Кое?- попита Арън и си взе едно пържено картофче. Вече си бяха поръцали доста храна и на масата нямаше място за нищо повече.

-Онзи Кийд. Момчето, с което беше Сали. Напомня ми на Джейс. Само я командори. Предложих и да дойде да се запознаете и той отказа вместо нея. Тя веднага би се съгласила- обясних.

-А сдобрихте ли се?- Кам постави ръката си на бедрото ми, за да ме успокой. Кръвта беше започнала да бошува във вените ми, докато говорех за Кийд. Сега разбирам какво й е било на Сали, когато аз бях с Джейс. 

-Да. С това нямахме никакви проблеми.

И това изречение беше последното по тази тема. Хранихме се и разговаряхме за много неща, но аз не можех да спра да мисля за приятелката си.