Трудно е да се преместиш на ново място в последната година от гимназията и майка ти ще се омъжва повторно.Трябва да започнеш от начало. Ново семейство, нови приятели, ново училище, нов живот. В града на големите възможности, Ню Йорк, осемнайсет годи...
Повече не видях Наоми и съм благодарна на Бога за това. Нямаше повече инциденти с алкохола и си прекарвахме супер. Няколко пъти говорех с майка ми. Тя ми разказваше за Кейли и за живота им без нас. Казах й за Париж и тя много се зарадва.
Седмицата до пътуването мина бързо и ето че дългоочаквания ден дойде.
Всички ни пидрожиха до летището. Сами също заминаваше днес, но не в нашата посока. Сбогувахме се набързо, защото не изках да драматизираме излишно, тъй като ще се видим след седмица. Набързо обясних на Наш как да се грижи за кучетата и домът ни и с Камерън се отправихме към терминала.
***
-Тук е невероятно- възкликнах докато влизахме в фоайето на хотела, което беше меко казано, разкошно.- Ако можех бих останала тук цяла вечност.Като дворец е.
Кам се засмя и ме целуна по бузата.
-Толкова си сладка, докато се вълнуваш- каза той и ми се усмихна.
Двамата се приближихме към рецепцията. Там ни посрещна жена на средна възръст с опъната назад черна коса. Тя ни подаде ключа за стаята, срещу личите ни карти и телефоните на родителите ни, защото не ни повярва, че те знаят. Но не ме интересуваше в какво вярва тя. Важното бе, че съм в един от най- красивите градове в светя с най- прекрасното момче на света. Какво по- хубаво от това?
-Ще има, повярвай ми- намигна ми Камерън и задърпа куфарите ни към асансьорите.
По дяволите, пак съм мислила на глас. Много мразя този мой навик, но просто не се усещам.
-Какво по- хубаво от това, което вече имаме, може да е?- попитах усъзнавайки колко объркващ е въпроса ми, но Кам ме познаваше добре и знаеше какво имам впредвид.
-Ще видиш- отвърна той.
***
Стаята по нищо не отстъпваше на останалата част от хотела. Беше огромна с огромна тераса и френски прозорци (точно като тези в стаята ми в Ню Йорк). Голямото легло беше покрито с бели сатенени чаршафи, а на пода пред него лежеше мек бял килим. (Съчувсвам на чистачките, които тярбва да го перат.)
-Какво мислиш?- попита ме Камерън, докато внясяше багажа.
-Уха! Невероятно е! Най- най-уникалния хотел, в който съм била.
-По- уникален и от „Плаза" в Ню Йорк.
-Имайки предвид, че и този хотел е от същата верига, не бих казала, че е по- хубав- засмях се и се метнах на леглото. Посегнах към дистанционното, но се спрях. Телевизията сигурно е на френски. Макар че го учех от 5 години, не ми вървеше никаки едва ли щях да разбера нещо.
Кам се излегна на леглото до мен и ме прегърна.
-Сега какво ще правим?- попита той и ме целуна бо челото.
-Да се разходим- предложих, но истината беше, че не ми се мърдаше от леглото
-Да вървим тогава- каза Камерън и тръгна да става от леглото. Хванах го за ръката и годръпнах към себе си.
-Може би, след малко- усмихнах му се. Той отвърна на усмивката ми и пак се намести до мен. чувствах се изтощена от полета.
Кам придърпа завивката към нас и ни зави. Наместих се по- удобно в прегръдките му и затворих очи.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
