New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

5

„Little Owl" беше приятно, даже бих казала с леко романтично местенце.

Седяхме на малка маса близо до прозореца, от който се разкриваше прекрасна гледка към Бедфорд стрийт. Картър се беше настанил до мен, а Мат и Шон седяха срещу нас. По време на обиколката ти на Тайм скуеър, Шон беше станал по- приказлив и сега не можехме да му затворим устата. Двамата с Мат обсъждаха нещо много оживено. Вече бях загубила дирите на разговора, защото когато не разбирам нещо просто преставам да слушам.

Пресегнах се и взех чашата си. Отпих голяма глътка от горещото кафе и я върнах на мястото си. Усетих как някой ме побутва с крак. Погледнах към Картър, който ме подритваше под масата. Беше се загледал в краката ни. Изглеждаше замислен.

-Престани!- казах строго. Прозвучах точно като майка си, когато ми се караше.- Моля- добавих с по- мил тон. Понякога факта, че приличам на майка ми ме плашеше. Нямам представа защо, но е така. От дгруга старана се възхищавах на майка си. Тя беше умна и красива жена. Винаги, когато застанех до нея се комплексирах. Тя имаше дълга, права кестенява коса, чипо носле, топли кафяви очи и малки лунички по бузите и малко по ръцете. А да не говорим за тялото й. Аз бих дала всичките пари на света да имам фигура като нейната на 39 години. Просто не мога да я опиша.

Картър ритна кракът ми по- силно и той се удари в масата. Чашите и чиниите се разлюляха и се удариха едни в други, издрънцавайки. Мат и Шон спряха разговора си и погледнаха към нас. Момчето до мен вдигна глава. Всички погледи се вперих в него и очевидно му стана неудобно.

-Извинете- каза той и пак заби поглед в пода.

Какво му ставаше? Подритването отново започна. Първите няколко секунди не ме дразнеше, но след известно време ми писна.

-Картър- изсъсках- престани веднага!- Той само се изсмя.- Не се смей. Не е забавно.

-Все тая- каза той, но въпреки троснатия му отговор той се намести на стола така че да не ме рита повече. Усмихнах се самодоволно.

През остатъка от обяда (или следобедната закуска, вече не бях много сигурна) не стана нищо интересно. Момчетата говориха за спорт, коли и момичета. Теми, в който така и не ме включиха.

***

След разходката момчетата ме изпратиха до апартамента на Наш. Още не можех да свикна да му казвам „дом".