Вече бяха минали 10 минути от началото на часа. Гилински още не се беше появил. Почувствах облекчение, че го няма.
В този момент вратата на стаята се отвори. Вътре влезе Джак. Не, не, не, не, не......... наведох глава надявайки се да не ме е видял.
От мястото си огледах стаята. Имаше още едно свободно място.
-Седни, където има място- каза учителката. Джак огледа помещението. Очите му се спряха върху мен и се усмихна. Ах, тази усмивка!
Той се приближи към мен и седна на чина ми.
-Хей.
-Хей- казах без да го поглеждам.
-Какво ти стана в събота?
Изпуфтях.
-Имах рабора- излъгах.-Това е. Не е нещо важно.
И с това разговорът ни приключи.
***
В остатъка от деня се посветих на едно доста неприятно за мен занимание. Чистене. Само за една вечер къщата се беше превърнала в кочина. Наш имаше рядък талант да разхвъртя. Как ли не съм забелязала каква бъркотия е сутринта?
Докато подреждах съдовете в съдомиалната някой мина и метна празна чаша в мивката. Оставих чинията, която плакнех и се обърнах към човека прекъснал заниманието ми. Наш се беше подпрял наплота и гризеше ябълката си най- необезпокоявано. Когато забелза погледа ми, ме удостои с една от неговите чаровни усмивки. Това ме ядоса и то много. Гневно метнах гъбата в мивката.
-Какво си мислиш, че правиш?- извиках, с което стреснах Наш.
-Ям- отвърна той и ми показа ябълката си.
-Имах впредвид чашата!- Той ме погледна така сякаш съм луда и се изсмя.- Наш, писна ми да разхвърляш. Толкова ли е трудно да почистваш след себе си.
-Не, просто си имаме Деби за това- той сви рамене и понечи да си ходи.
-Деби?!
-Да, Деби. Тя е домашната ни прислужница.
-Имаме домашна прислужнца?- извиках.
-Да, защо не я повика?
Това ме изкара извън кожата ми. Цял следобед ме гледаше как чистя и не ми спомена за никаква Деби. Ще го убия. Изгледах го злобно и излязох от кухнята.
„Честито- обади се едно гласче в главата ми- първата ви караница като брат и сестра." Това не ми харесваше. Харесваше ми да се разбираме.
YOU ARE READING
New Life (РЕДАКТИРА СЕ)
FanfictionТрудно е да се преместиш на ново място в последната година от гимназията и майка ти ще се омъжва повторно.Трябва да започнеш от начало. Ново семейство, нови приятели, ново училище, нов живот. В града на големите възможности, Ню Йорк, осемнайсет годи...