New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

16

Вече бяха минали 10 минути от началото на часа. Гилински още не се беше появил. Почувствах облекчение, че го няма.

В този момент вратата на стаята се отвори. Вътре влезе Джак. Не, не, не, не, не......... наведох глава надявайки се да не ме е видял.

От мястото си огледах стаята. Имаше още едно свободно място.

-Седни, където има място- каза учителката. Джак огледа помещението. Очите му се спряха върху мен и се усмихна. Ах, тази усмивка!

Той се приближи към мен и седна на чина ми.

-Хей.

-Хей- казах без да го поглеждам.

-Какво ти стана в събота?

Изпуфтях.

-Имах рабора- излъгах.-Това е. Не е нещо важно.

И с това разговорът ни приключи.

***

В остатъка от деня се посветих на едно доста неприятно за мен занимание. Чистене. Само за една вечер къщата се беше превърнала в кочина. Наш имаше рядък талант да разхвъртя. Как ли не съм забелязала каква бъркотия е сутринта?

Докато подреждах съдовете в съдомиалната някой мина и метна празна чаша в мивката. Оставих чинията, която плакнех и се обърнах към човека прекъснал заниманието ми. Наш се беше подпрял наплота и гризеше ябълката си най- необезпокоявано. Когато забелза погледа ми, ме удостои с една от неговите чаровни усмивки. Това ме ядоса и то много. Гневно метнах гъбата в мивката.

-Какво си мислиш, че правиш?- извиках, с което стреснах Наш.

-Ям- отвърна той и ми показа ябълката си.

-Имах впредвид чашата!- Той ме погледна така сякаш съм луда и се изсмя.- Наш, писна ми да разхвърляш. Толкова ли е трудно да почистваш след себе си.

-Не, просто си имаме Деби за това- той сви рамене и понечи да си ходи.

-Деби?!

-Да, Деби. Тя е домашната ни прислужница.

-Имаме домашна прислужнца?- извиках.

-Да, защо не я повика?

Това ме изкара извън кожата ми. Цял следобед ме гледаше как чистя и не ми спомена за никаква Деби. Ще го убия. Изгледах го злобно и излязох от кухнята.

„Честито- обади се едно гласче в главата ми- първата ви караница като брат и сестра." Това не ми харесваше. Харесваше ми да се разбираме.