New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

35

Няколко дена по- късно Али вече беше измислила и приготвила цялата украса за бала и сега се налагаше с момичетата да й помогнем за декорирането. Бяха минали около 2 часа, от както бехме започнали, но салона нямаше голяма разлика, освен че на баскетболните кошове бяха закачени балони и няколко панделки.

-Хайде, момичета, по- живо- подвикваше Али, докато се разхождаше из салона, здраво стиснала кожената си папка.

-Може би, ще свършим по- бързо ако ни помогнеш малко- подметна Ники, докато надуваше поредния балон. Подаде ми го и аз го вързах, след което го подадох на Сиси, за да го закачии на огромната панделка, която, до полувината, беше онсипана с палони. Али мислеше да я закачин над вратата на салона, но ако продължаваше да иска още и още балони, няма да свършим за бала. Или, още по- лошо, ще умрем от изтощение преди него.

-Не мрънкайте, а работете- скара ни се тя и се завърта на токовете на ботушите си.

-Къде е Мадисън?- попитах докато връзвах поредния балон. Пръстоте вече заповаха да ме болят от това.- Отиде за кафе преди 30 минути, а никаква я няма.

Момичетата само свиха рамене и аз въздъхнах. В този момент, от коридора долетяха смях и гласове, което ме накара да погледна към вратата. Секунди по- късно влязоха мометата и Мадисън.

Усмихнах се, с облекчение, че ги виждам. Може би сега Али ще ни позволи 10 минути почивка. Погледнах към нея. Тя седеше на скамейките и гризеше молива си, докато гледаше в листовете пред себе си. Русокоската вдигна поглед като чу какафонията около себе си и се изправи.

-Какво правите тук?- попита тя, леко раздразнена.

-Решихме, че имате нужда от помощ- отговори й Джонсън и й метна една ослепителна усмивка.

За моя изненада, тя не се разкреща, нито ги изгони. Точно обратното.

Всички се настанихме в кръг на пода. До мен седеше Камерън, който ми се усмихна и ми подаде хартиена чаша от „Старбъкс".

-Бяла Мока, без захар и с повече сметана- каза ми той и аз му благодарих, поемайки чашата, след което отпих голяма глъдка.

-Как върви?- Кам описа полукръг с ръка, показвайки помещението.- Али отново ли е непоносима?

-Нямаш си и на представа колко- засмях се и отново надигнах чашата си.

-Повярвай ми, имам. От осми клас Али ни експлатира за организания на всякакви видове балове. Не ме рабирай погрешно, обичаме си я, но е адски вбесяваща понякога.

Засмях се.

-Хора, хора- развика се Али.- Всички ли вече си имат партньори за бала?

Всички кимнахме. Аз нямах точно кавалер за бала. Имах си цели трима. Картър, Шон и Арън.

Обърнах се към Камерън:

-Имаш ли вече дама за бала?

-Само днес ме поканиха три- каза той със самодоволно изражение.-Защо, искаш да ме поканиш ли?

-Не- подсмихнах се и го ударих леко по рамото.- Ще ходиш ли с някоя от тях?

-Мисля, че не. Не харесвам никоя от тях- отвърна той и отпи от кафето си. В този момент телефона ми извибрира в джоба. Извадих го и погледнах екрана. Неше майката на Наш. Напоследък често се чувах с нея, за да доуточняваме детайлите по пътуването на Наш до Пенсилвания.

Извиних се на приятелите си и се изправих. Отдалчих се и вдигнах телефона.

-Здравей- поздави ме тя. Буквално можех да чуя усмивката й.- За какво си ме търсила?

-Билета му е резервиран- казах.- Вече всичко е готово.

-Това е чудесно- отвърна тя въобушевено.-Ти как си? Как е училището?

Погледнах към приятелите си. Али се беше изправила и подканяше всички да станат и да се върнат на работа. Ха! Момчетата се прецакаха.

-Всичко е чудесно. Сега подготвяме бала, така че трябва да затварям.

-Добра- каза тя.- До чуване.

-До чуване.

Затворих телефона и се върнах при приятелите си. Някои още себяха по пода.

-Какво изпуснах?- попитах.

-Али не ни оставя да си починем- измрънка Софи.- Поне сега хвана и момчетата и няма да сме единствените прецакани- засмя се тя, с което си навлече злобния поглед на Али. Софи завъртя очи и се изправи издърпвайки Наш и Шон на крака.

-И Камерън ще идва с нас на танците- подметна Картър и ми се усмихна.- Нямаш нищо против, нали?

-Естествено, че не. Колкото повече толкова по- забавно- отвърнах и му се усмихнах в отговор.

-Добре- Али плесня с ръце- хайде сега, ставайте. Имаме работа.

С хорно мрънкане, всички се изправиха и се заехме за работа.