New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

20

Събудих се на дивана във всекидневната. Изправих се и се огледах. До мен, в седнало положение, беше заспал Наш, а до крака му, на пода, лежеше Камерън. На другия край на стаята забелязах Софи и Ники, които спяха една върху друга.

Изпрявих се на крака и клатушкайки се тръгнах към кухнята. Главата много ме болеше. Защо трябваше да пия толкова много? Разбира се, пих много заради глупавите игри на момчетата, но това е друг въпрос. Имах нужда от кофеин. Включих кафемашината, като едва-едва уцелих копчето.

Подпрях се на плота и зачаках кафето да стане готово. Точно на това място вчера срещнах Джейс. Погледнах към ръката си. Там още беше написан номера му. Само дето последната цифра леко се беше размазала. Три или пет беше. Докато се опитвах да разбера от хола се чу изохкване, а след него смях. Явно момчетата се бяха събудили. След няколко секунди вратата се отвори и вътре влязоха Наш и Камерън. Те седнаха на високите столове около плота и погледнах към мен.

-Защо ме гледате така?- попитах ги.

-Без причина- отвърнаха те в един глас.

-Обаче мисля, че ще е добре да се преоблечеш и да си измиеш лицето- подметна Наш.

-Няма ми нищо на лицето- отговорих. Таймерът на кафемашината изпиука, показвайки че кафето вече е готово. Сипах в три чаши и ги поставих на масата, където се бяха настанили момчетата. Камерън все още мрънкаше, че Наш го е събудил с ритник.

Коремът ми изкъркори и отидох до хладилника. Когато видях откажението си в огледалната повърхност, разбрах какво е имал впредвид Наш. Завъртях се на пети и с бърза крачка излязох от кухнята.

Качих се в стаята си и седнах пред тоалетката си. Изтрих грима и сресах косата си, след което я вързах на висока конска опашка. Отидох до дрешника и от там извадих широка бяла тениска и черен клин. Обух пухкавите си пантофки и отново се върнах при момчетата.

Сега там не бяха само те. Софи, Никол и Шон се бяха настанили на масата и пиеха кафе. Нямах предства от къде се е появил Шом. Не го бях видяла никъде. Забелязах, че няма повече кафе и въздъхнах раздразнено

И тогава се сетих за чашата си, която оставих на прота преди да изляза от кхнята. Тръгнах към плота, но когато стигнах бях разочарована. Чашата ми беше пресушена до дъно. Явно нямаше да пия кафе вкъщи, което значеше, че слизането ми е било напразно. Излязох от кухнята без да обръщам внимание на виковете на приятелите си.