53

3.3K 229 5
                                    

Събудих се от шумове идващи от кухнята. Имах чувството, че взуците пилеха мозика ми. Простенах и притиснах възглавницата към лицето си.

-Явно някой се е събудил- чух гласа на Наш от кухнята. Чакай, Наш. Какво, по дяволте, прави той тук?! Отново простенах.- Не мрънкай толкова, Клеръри.

-Наш, какво правиш тук?

-Не е ли очевидно?- попита той, но не преди да му отговоря той прогължи.- Проготвам ви закуска.

-Ви?- попитах и разтрих главата си. Не получих отговор от кухнята, но от там се разнесе аромата на прясно приготвени палачинки. Машинално се надигнах от дивана. В този момент Наш е поя понесъл поднос с палачинки и портокалов сок. Момчето ми подаде подноса и аз го оставих в скута си.

-Защо никога до сега не си правил закуска?

-Вече може да се нарече и обяд, но е без значение- отвърна ми доведеният ми брат и ми се усмихна.

Подсмихнах се и отрязах малко парченце от палаченките си и го огледах внимателно. Изглеждаха добре.

-Не е отровно- каза Наш и се засмях.-Не, сериозно, изядох няколко преди малко.

Изядох парчето си и наистина бяха вкусни. Излапах ги набързо, след което отново се отпуснах на дивана.

-Здравей, Кам- поздрави ентосиазирано Наш.- Как си?

-Защо си тук?

-Леле, и двамата сте много гостоприемни днес- отделяза съркастично брат ми.- Все пак трябва да сте ми благодарни, за дето чистих повръщано цяла нощ.

-Иълл- извиках и сбърчих вежди. Наш се засмя, а Кам се пльосна на дована до нас.

-Как сте мили мои приятели?- попита ни синеочкото с широка усмивка на лицето.

-Ужасно- отвърнахме в един глас.

-Искам да спя- измрънках и се изправих от дивана. Клатушкайки се се отправих към стълбите. Главата ми пулсираше и я притисках с едната си ръка.

-Клеъри, почакай- чух гласа на Кам и се обърнах. Той дойде до мен и преплете пръстите си с моите, след което отидохме в спалнята, където се метнах на леглото. Камерън легна до мен и ме прегърна, след което затворих очи.

***

Когато отворих очи, отново, Кам вече не лежеше до мен. Леглото беше съвършенно празно. Огледах стаята, но отново не се виждаше жив човек.

New Life (РЕДАКТИРА СЕ)Where stories live. Discover now