New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

53

Събудих се от шумове идващи от кухнята. Имах чувството, че взуците пилеха мозика ми. Простенах и притиснах възглавницата към лицето си.

-Явно някой се е събудил- чух гласа на Наш от кухнята. Чакай, Наш. Какво, по дяволте, прави той тук?! Отново простенах.- Не мрънкай толкова, Клеръри.

-Наш, какво правиш тук?

-Не е ли очевидно?- попита той, но не преди да му отговоря той прогължи.- Проготвам ви закуска.

-Ви?- попитах и разтрих главата си. Не получих отговор от кухнята, но от там се разнесе аромата на прясно приготвени палачинки. Машинално се надигнах от дивана. В този момент Наш е поя понесъл поднос с палачинки и портокалов сок. Момчето ми подаде подноса и аз го оставих в скута си.

-Защо никога до сега не си правил закуска?

-Вече може да се нарече и обяд, но е без значение- отвърна ми доведеният ми брат и ми се усмихна.

Подсмихнах се и отрязах малко парченце от палаченките си и го огледах внимателно. Изглеждаха добре.

-Не е отровно- каза Наш и се засмях.-Не, сериозно, изядох няколко преди малко.

Изядох парчето си и наистина бяха вкусни. Излапах ги набързо, след което отново се отпуснах на дивана.

-Здравей, Кам- поздрави ентосиазирано Наш.- Как си?

-Защо си тук?

-Леле, и двамата сте много гостоприемни днес- отделяза съркастично брат ми.- Все пак трябва да сте ми благодарни, за дето чистих повръщано цяла нощ.

-Иълл- извиках и сбърчих вежди. Наш се засмя, а Кам се пльосна на дована до нас.

-Как сте мили мои приятели?- попита ни синеочкото с широка усмивка на лицето.

-Ужасно- отвърнахме в един глас.

-Искам да спя- измрънках и се изправих от дивана. Клатушкайки се се отправих към стълбите. Главата ми пулсираше и я притисках с едната си ръка.

-Клеъри, почакай- чух гласа на Кам и се обърнах. Той дойде до мен и преплете пръстите си с моите, след което отидохме в спалнята, където се метнах на леглото. Камерън легна до мен и ме прегърна, след което затворих очи.

***

Когато отворих очи, отново, Кам вече не лежеше до мен. Леглото беше съвършенно празно. Огледах стаята, но отново не се виждаше жив човек.