New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

28

Когато се събудих, гърлото ми беше пресъхнало. Беше ми студено, но се бях изпотила, заради което тениската ми беше залепнала за гърба. Прокашлях се, за да прочистя гърлото си, но без успех.

Явно се разболявам. Винаги така почваше. Майка ми ми беше споменавала, че настинката се проявява около една седмица по- късно. Даже не помня кога може да съм настинала.

Завъртях се на другата страна и се завих през глава.

***

Събудих се от тряскането на входната вратата. Мъчително се надигнах от леглото и се закашлях. Подпрях се на лакът и се насилих да попитам кой е.

-Сам-отвърна момчето от другата стая.- В спалнята ли си?

-В стаята за гости- отговорих и след няколко секунди вратата се отвори. Изражението на Сами, когато ме видя, беше неописуемо:

-Боже Господи, Клеъри, какво ти е?

-Мисля, че съм малко настинала- казах с леко дрезгав глас.

-Леко? Ти изглеждаш така, сякаш да те влачили с боклуджийски камиот из цял Манхатън. От кога си така?

-Снощи ми нямаше нищо- отвърнах. беше ми толкова зле, че даже не можах да се засмея на сравнението му. Сами кимна и излезе от стаята. Върна се с чаша вода и кутия с лекарства в ръце. Започна да ми подава последователно различни видове хапчета.

-И Джейс те е оставил сама в това състояние?- поинтересува се той.

-Той май не знае, че съм така.- Сами кимна и се отправи към вратата.-Къде отиваш?- попитах и се закашлях отново. Много мразех да ме дере гърлото, но едва ли някой обича.

-Спокойно, няма да си съм дълго навън. Ще мина да всема храна за вкъщи и ще се обадя на Джейс. Ти просто си лежи тук. Ясно!- каза той с леко заповеден тон. Личеше си, че го е грижа. Насилих се да се усмихна.

-Не, че има къде да ходя- свих рамене и се излегнах. Затворих очи и тъкмо да се унеса, телефона ми извъня. Взех го от нощното шкафче и погледнах екрана. Майка ми. Сякаш кръвта ми се смрази. С треперещи ръце върнах телефона на мястото му. Нямах желание да говоря с нея точно сега.

Но тя не се отказваше лесно и не пираше да звъни. Мамкаму, няма ли да затвори тъпия телефона най- сетне. Явно не! Устройството не спираше да се зархожда по шкавчето, заради вибрациите.