New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

11

Часовете се нижеха един след друг. Всеки следващ минаваше по- бавно от предишния и направо щях да откача. Единственото хубаво беше, че с Джак сме в един клас по Испански. Цели 40 минути зяпах тила му, защото седеше на чина пред мен. От мястото си можех да усетя аромата на парфюма му. Дейсваше ми като наркотик.

Ако продължаваше така щеше да се наложи да ходя на уроци по Испански. Колкото и да ми се искаше да внимавам, просто не можех.

***

-Какво мислите за тази?- майка ми се показа от пробната, следвана от консултантката. Беше облякла шифонена рокля тип русалка. Стоеше й просто перфектно. Как може да е бременна и пак да изглежда перфектно?!

Майката на Дейв, баба, леля Талия и Лиз (най- добрата приятелка на майка ми, която дойде специално за сватбата) заръкопляскаха. Явно щеше да е това. Лицето на майка ми грееше.

Тя щеше да се омъжва. Това наистина се случваше. Забих поглед в пода.

След като купихме роклята, се прибрахме вкъщи. Там майка ми и „помощничките" й се заеха с обаждане по ресторанти и други сватбени глупости. Настаних се надивана и се увих с едно одеяло.

-Какво става тук?- чух познатия глас на Наш. След този следобед имах нужда да си поговоря с него. Зправих се и му помахах. Той ми се усмихна и тръгна към мен. Никой не го забеляза.-Тук е заприличало на...- Наш притисна ръка към челото си в опит да намери подходящата дума.

-Кокошарник- предложих. И наистина картината пред очите ми беше като от кокошарник. Всички говореха един през друг. Викаха си от единия край на стаята до другия.

-Точно- засмя се момчето и ме удари леко по рамото.-Мръдни малко!- послушах го и се мръднах. Подадох му единия край от одеялото и той се зави.

-Как мина деня ти?- попитах, нарушавайки тишината помежду ни.

-Скучно, както винаги. При теб как беше? Нещо ново?

„Не освен, че мисля, че си падам по Гилински"- ми се искаше да кажа, но казах просто:

-Не. Скука.

-Лъжеш- ахана Наш и се обърна към мен.

-Не, не е вярно. Не лъжа!

-Напротив!

-Не!

-Да!

-Не!- извиках, при което привлякох вниманието на всички в стаята.-Извинете- казах и отново се обърнах към Наш.-Не е вярно!

Той се засмя.

-Щом така казваш. Но да знаеш, че ще разбера все някак.

-Оф добре- въздъхнах. Може би щеше да е добре да споделя на някого. Ами ако Наш ми кажеше? Какво щях да правя тогава? Щеше да ми е супер неловко.

-Земята до Клеъри- Наш размаха ръка пред лицето ми. Аз премигнах и отново се фокусирах върху момчето пред мен.

-Аз...... аз.... мисля че харесвам Джак.

-Кой Джак? Джонсън?- Поклатих отрицателно глава. Наш ахна.- Гилински?- Кимнах и сведох поглед. Усетих, че се изчервявам.

-Боже мой!

-Наш, моля те не казвай на никого. Моля те!- заполих му се.

-Спокойно, спокойно, няма.

Той ме придърпа към себе си. Почувствах облякчение, че споделих с него. Бях благодарна, че го имах.