- Чао, сис! - Джак ме прегърна и излезе през вратата.
Веднага след като чух колата да потегля, изтичах горе и се облякох. Сложих си сив спортен сутиен и черни къси панталонки. Реших да изляза и да потичам. Вързах косата си на висока опашка и взех слушалките си. Отключи телефона си и си пуснах музика. Започнах да тичам из целия квартал. В един момент бях стигнала до къщата на Джош, но продължих да тичам. Спрях накрая на блока за да си поема въздух.
Нормализирах дишането си и продължих да тичам. Любимата ми песен ме стимулира. Започнах да тичам по- бързо.
***
След сутрешната тренировка бях напълно изтощена. Седнах в Старбъкс. Телефонът ми звънна. Беше Скар.
Скар: Ало? Добро утро, Скай! Надявам се да не съм те събудила. - бодрият глас на приятелката ми малко приповдигнато настроението ми.
Скай: Не, будна съм отдавна. Всъщност досега тичах. В момента съм в Старбъкс. - обясних ѝ.
Скар: Добре, имаш ли нещо против да дойда и да си поговорим?
Скай: Не, разбира се! И без това нямам какво да правя до 17:00. Тогава Джак се връща от работа.
Скар: Окей, след малко съм при теб.
Приключих разговора. Поръчах си млечен шейк, виждайки Джош, който влезе. Когато ме видя той се усмихна и попита с поглед дали може да седне. Сърцето ми заби лудо. Харесвам Джош от цяла вечност, въпреки, че е най-добрия приятел на брат ми. Аз кимнах и той се настани на стола.
- Кого виждат очите ми? Скайлин Гилински? - ухили ми се.
- Здравей и на теб, Джош! - изкисках се.
- Кой чакаш?
- Скар, тя ще дойде след малко. - казах и отпих от шейка си.
- Да не би току-що да ме излъга? - повдигна вежди.
- Не, наистина чакам сестрата на Шон. - обясних се.
- Скай, знаеш, че съм ти приятел и можеш да ми споделиш. Споко, няма да кажа на брат ти. - докосна ръката ми, което ме накара да изтръпна.
В този момент влезе Скарлет, а аз се усмихнах самодоволно. Тя беше леко изненадана, но бързо възвърна усмивката си.
- Значи малката принцеска Скайлин, освен сладка е и честна. - прошепна ми той.
Започнах да се усмихвам като идиот. Джош... Джош ме смяташе за сладка? О, Боже. Дано това да не е някаква шега. Въпреки, че той и аз никога няма да бъдем нещо повече от най-добри приятели.
YOU ARE READING
They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)
FanfictionКазват, че от любовта боли, но нима всички сме мазохисти? Казват, че за да се влюбиш е нужно време. Не, за да се влюбиш е нужен правилният човек. Той. Този, който поражда приятни тръпки по цялото ти тяло, целувайки челото ти. Любовта е като наркотик...