They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

1.22

Влязохме в супермаркета и Джош веднага се насочи към щанда с алкохола, а аз към този с вредни храни. Той сложи в кошницата 3 бутилки уиски, 5 бутилки текила, 12 патрончета узо, 5 шишета мастика и 3 бутилки с ракия а аз взех пуканки, чипс, шоколад, бонбони, кексчета, кола и други боклуци. Платихме около 556$. Джош взе пликовете с лекота и ги занесе до колата си.

***

Паркира пред къщата и двамата влязохме. Момчетата се бяха наредили пред лаптопа и мисля, че обработваха някакъв клип, който по-късно щяха да качат в YouTube или Vine. Когато ни видяха Джак Джонсън взе торбите и започна да разглежда какво сме купили. Бяхме свалили няколко филма и накрая решихме да гледаме "Отряд самоубийци".

***

Гледна точка Скарлет

Откакто момчетата дойдоха се чувствам малко странно. Напрежението между мен и Наш се усещаше във въздуха. Аз обичам Джак, той е толкова мил и интелигентен, а Наш...той е просто един чаровник.

Гледна точка на Скайлин

Филмът имаше уникален финал. След като свърши трябваше да се разбере кой къде ще спи. В стаята на Джак ще спи гаджето му Скар. На дневната ще спят Камерън и Наш, в една от стаите на втория етаж ще спят Джак Джонсън, Картър и Тайлър. Единствено Джош остана.

- Джош може да спи в моята стая. - казах им.

- Абсурд. Джош ще спи на дивана.- отсече Джак.

Аз първо се ядосах, но Джош ми направи знак да се успокоя и ми намигна. Кимнахме и аз започнах да оправям леглата. Легнахме си.

Гледна точка на Джош

Момчетата си легнаха. Чаках ги да заспят за да мога да се кача при Скай. Когато се уверих, че Кам и Наш спят се изправих леко. Огледах се и тръгнах към стълбището. Пристъпва на пръсти, но тези шибани стълби не спираха да скърцат. Наш се размърда, но продължи да спи.

Стаята на Скайлин е последната. Джак излезе и сънено се протегна. Беше по боксерки.

- Брато, какво има? - попита ме.

- Нищо, пич. До тоалетната. - казах тихо.

- След стаята на Скайлин. - насочи ме Джак, все едно не знам.

Кимнах, а той се прибра вътре. Отдъхнах си и влязох тихо в стаята на Скай. Тя се усмихна като ме видя и се хвърли в прегръдките ми. Заключих вратата, за да съм сигурен, че някой няма да влезе. Целунах врата ѝ и я притиснах в стената.

- Искам да си тиха. Иначе ще ни чуят. - казах ѝ тихо.