Казват, че от любовта боли, но нима всички сме мазохисти? Казват, че за да се влюбиш е нужно време. Не, за да се влюбиш е нужен правилният човек. Той. Този, който поражда приятни тръпки по цялото ти тяло, целувайки челото ти. Любовта е като наркотик...
Влязохме в моята/наша стая и той ме постави на леглото. Ръцете му зашариха по цялото ми тяло и стигнаха до подгъва на тениската ми.
Повдигна я.
Приплетох пръстите в косата му. Тръгна да разкопчава сутиена ми, когато телефонът звънна. Джак??!! Избутах Джош от себе си и се осъзнах. Плъзнах зелената слушалка и допрях телефона до ухото си.
Разговор с Джак
Скай: Ало?
Джак: Хей,сис. Как си?
Скай: Ам...добре.
Джош ме придърпваше към себе си и целуваше врата ми.
Джак: Да не би да се карате с Джош?
Скай: Ммм...не! - изстенах.
Хванах се за устата и сръчках Джош в корема.
Джак: Окей, дай ми Джош.
Подадох телефона на Джош и той най-после се отдръпна от мен.
Джош: К'во става, пич?
Джак: Нищо, брат ми, размазахме се. Вчера бяхме на рожден ден и всички се напиха. Сега сме като трупове. Момчетата питат за теб. Искат да те видят.
Джош: Кажи им,че съм болен.
Джак: Хубаво, братче. Справяте ли се? Имате ли някакви проблеми?
Джош: Не, брат. Всичко е наред! Тя е много добро момиче.
Когато каза това, Джош ми намигна.
Джак: Добре, аре ще се чуем пак.
Той затвори телефона и се засмя силно.
- Това не беше смешно, Джош! - опитах се да остана сериозна.
- О, да, беше. - ухили се и се хвърли върху мен.
Започна да ме гъделичка.
- Ти забрави ли, че ми обеща палачинки? - попитах го.
- Блафирах. - засмя се.
- Джош! - направих кучешка муцунка.
Той ми се оплези и целуна челото ми.
- Ще те извикам като всичко е готово. Длъница си ми! - намигна ми.
Засмяхме се и той излезе от стаята. Смених дрехите, които бяха целите в кръв. Замених ги с тези:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Седнах на леглото и започнах да ровя из телефона си. Проверих всички социални мрежи. Нямаше нищо интересно. 20 минути по-късно чух гласа на Джош:
- Скаййййй. Палачинките са готови.
Бързо скочих и хвърлих златния си IPhone на леглото. Излязох и се запътих към всекидневната, която беше съчетана с кухнята.
