They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

2.6

Гледна точка на Скайлин

- Скай, ти си тази, която желая всеки миг. Тази, за която жадувам непрестанно. Любовта, която ме спасява. Тази, за която сърцето ми тупти. Ти си тази, която обичам. - шепнеше.

Сълзи се стекоха от очите му.

- Имам нужда да остана сама, Джош. - обясних му и слязох по стълбите.

Ще потичам навън и ще помисля...

Гледна точка на Джош

Беше станало към седем вечерта. Реших да изляза. Ще я оставя сама с мислите си. Спрях пред любимия си бар. Влязох вътре.

- Едно голямо уиски. - казах.

Бармана изпълни поръчката ми и аз започнах бавно да отпивам от чашата си. До мен седна Лео. Той е мой доста стар приятел. Не знам много за него, но всяка вечер идвахме тук и се напивахме. Знам, че е на тридесет и че е необвързан.

- От доста време не си идвал, Джош. - каза. - Едно голямо и за мен.

Подсмихнах се леко.

- Имах си някои...проблеми.

- Тук е замесена жена. Работата е сериозна.

- Толкова ли ми личи?

Той просто се засмя и отпи голяма глътка от уискито си.

- Разкажи ми. - подкани ме.

- Братле, тя е всичко. Тя е... моето всичко. Или поне беше. Изложих я на опасност. Застраших момиченцето си, мамка му. Щяха да я изнасилят, човече. Ник...той щеше да я изнасили, заради мен. Защото не искам да продавам наркотици вече. - зарових главата в шепите си.

- Тя знаеше ли? - попита тихо той.

- Не. - поклатих главата си.

- Най-важното нещо в една връзка е доверието. Ако него го няма, връзката е изгубена.

- Не винаги е така. - упорствах, въпреки, че знаех, че е прав.

- Как те обича това момиче, такъв инатлив, не знам.

- Казаха ми, че за да я накарам да се влюби в мен трябва да я накарам да се смее...но всеки път, когато тя го правеше, аз бях този, който се влюбваше. - подсмихнах се.

- Копеле, отиди и си върни момичето. - потупа ме окуражително Лео.

- Но...тя...не иска да ме вижда. Иска да бъде сама.

- Повярвай ми, тя иска да си до нея точно в този момент.

- Ами ако не иска да бъде намерена?

- Всеки има нужда да бъде намерен, когато се чувства изгубен.

Усмихнах се криво и станах, изпивайки и последните глътки от питието си. Ще си я върна. Каквото и да стане. Ще си я върна.  Излязох от бара, качвайки се в колата.

Хей,гайс. Това е новата глава и се надявам да Ви е харесала и да не сте чакали дълго.

Дали Скайлин ще прости на Джош? Или наистина връзката им е загубена. И аз още не знам 😂.

Ловкам Ви. Гласувайте и коментирайте за некст.❤❤❤❤