They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

1.10

Тичах и аз не знам накъде. Сълзи се стичаха от очите ми, а аз не си правех труда да ги изтривам. Само си изгубих времето с Джош. Той ме е използвал. Не мога да повярвам. Аз му вярвах. Толкова сляпо му вярвах. Стигнах до някаква изоставена сграда.

Беше почти разрушена и по пода имаше стъкла. Взех едно и направих лек разрез. Последван от още един и още един, докато от цялата ми ръка не течеше кръв. Извадих телефона си и видях, че Джош ми беше звънял над 20 пъти. И отново му звънеше. Нацапах телефона си с кръв, но не ми пукаше.

Седях и гледах в счупените прозорци. Тази сграда е като мен. Разрушена отвътре и напълно срината отвътре. Стъклата -счупени, като сърцето ми. Гримът ми бе размазан, но сълзите ми не спираха. Не можех да ги контролирам. Причерня ми.

Гледна точка на Джош

Защо? Защо трябваше да ѝ говоря тези неща? Та аз дори не мислех това, което говорех. Може би някои неща просто не бива да се изричат на глас.

Аз я чувствам толкова близка. Толкова я обичам. Искам тя да е щастлива. За жалост ние не можем да бъдем заедно. Джак ще ме убие, а по-лошото е, че ще си развали отношенията с Скай.

Обикалях с колата навсякъде. Къде е това момиче!? Все едно се е изпарила. Звънях ѝ, а тя или ми затваря или просто не ми вдига. Ще звънна на Скарлет, те са близки, може да е при нея.

Разговор със Скарлет:

Скар: Джош?

Джош: Здрасти, Скар. Да,аз съм. Кажи ми, че Скайлин е у вас. Моля те!

Скар: Не е вкъщи, защо? Какво се е случило?

Джош: Дълга история... Знаеш ли къде може да е?

Скар: Ами...Люк я покани на среща. Може да е с него.

След думите ѝ стиснах челюстта си и ударих с ръце волана. Какво ми ставаше?

Джош: О-окей, чао.

Казах и ѝ затворих. Номера на онази отрепка е още на седалката на Скайлин. Набрах го.

Разговор с Люк

Люк: Ало?

Джош: Здравейте, Люк търся.

Люк: Да, аз съм.

Джош: Къде е Скайлин?

Люк: Не знам и...кой се обажда?

Гласът му трепна. Страх го е.

Джош: Не ми се прави. Казвай къде е. И ако още веднъж доближиш моето момиче, аз ще съм най-големия ти кошмар.

Люк: Н-не знам къде е Скай. Тя отказа да излезе с мен днес и след това не съм я виждал.

Джош: Да приемем, че ти вярвам, но ако разбера, а аз ще разбера, че знаеш нещо за нея, повярвай ми...ще ти се иска да не си се раждал.

Казах и затворих. Къде да я търся сега. Отидох на мястото, на което Скайлин слезе и тръгнах накъдето тръгна и тя преди няколко часа. Имаше гора и аз влязох нявътре. Обиколих я цялата и нямаше и следа от Скай. Минах покрай някаква разрешена сграда, но не влязох. Какво би правила Скайлин там?

Ще проверя все пак. Прозорците бяха счупени и имаше кръв. Много кръв. Чувствам се като в страшен филм. Ще умра ли!? По-добре. Поразходих се и влязох в една от стаите.

Пред мен лежеше безжизненото тяло на...Скайлин.