Казват, че от любовта боли, но нима всички сме мазохисти? Казват, че за да се влюбиш е нужно време. Не, за да се влюбиш е нужен правилният човек. Той. Този, който поражда приятни тръпки по цялото ти тяло, целувайки челото ти. Любовта е като наркотик...
На сутринта се събудих сама. Чувствах се някак самотно. Джош стана през нощта и отиде долу. Знам, че трябва да се крием и че ако той беше останал щяха да ни хванат. Станах и понеже беше събота, не бързах за никъде. Бях по бельо, затова реших да си облека това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Слязох долу, а момчетата още спяха. Джош се размърда и отвори очи. Аз се усмихнах, а той ме извика при него. Придърпа ме към себе си, а аз го избутах. Ако Джак или някой друг слезе ще ни заподозрят. Той се намръщи, но се изправи. Реших да направя нещо за закуска. След като беше почти готово момчетата един по един слязоха долу. Единствено Скар не слезе за закуска. Качих се при приятелката си и отворих вратата.
- Добре ли си? - попитах тихо.
- Мхм...- каза с изкуствена усмивка.
- Ще ми разкажеш ли? - подканих я.
Тя поклати глава, а аз кимнах и излязох. Няма да я притискам, въпреки, че знам, че в момента се разкъсва между Джак и Наш. Джак ми е брат и знам, че я обича, така че да решава бързо.
Отидох в стаята си и зарових из телефона си.
Гледна точка на Скарлет
Не знам какво да правя. С всяка минута прекарана с Наш, той започва да ме привлича все повече. Но Джак. Толкова много го обичам и чак се замислям дали съм достатъчно добра за него.
Изведнъж вратата ми се отвори и от там се показа Джак.
- Хей, Скар. Искам да излезем някъде само двамата. Оправи се и ще отидем на кафене. - каза той и излезе.
Нямах намерение да излизам, но все тая. Станах и извърших сутрешните си процедури. Не сложих много грим, само малко спирала и гланц. Вързах косата си на небрежен кок и облякох къси панталонки и черен потник.
Бях готова. Взех телефона си и излязох от стаята. Слязох долу и видях Джак на дивана с момчетата. Той ме видя и се усмихна леко. Стана и излезе през вратата. Аз го последвах.
***
Седнахме в едно кафене близо до гимназията, в която учех.
- Виж, Джак...ще карам направо. Трябва да се разделим. - казах му тихо.
