Гледна точка на Скайлин:
Ето ме отново. В ръцете на Джош. Уж никога повече. Но ето на. Отново съм в прегръдките му. Това е мястото, където се чувствам най-добре.
- Обичам те, Джош! - казах целувайки го отново.
- И аз, Скай. - отвърна ми той.
Изведнъж телефонът му звънна. Той изтръпна и затвори, преди да видя кой му звънеше.
- Джош, какво става? - попитах подозрително. - Искам да ми обясниш кой ти звънеше.
- Лео. - каза, след като се замисли.
Излъга.
- Къде беше цяла вечер? - не спирах с въпросите.
Забелязах, че се напрегна. Изписа се на лицето му.
- В един бар. - каза набързо.
- Хмм...И какво прави там?
- Пих.
- Само? - иронизирах.
- Обичам те. - смени темата.
- Отговори ми!
- Да, само пих. - каза и ме целуна.
Вярвам му. Не би ми изневерил. Никога не би ми го причинил. Той ме обича. И днес го показа. Щом ми казва, че само е пил, значи само е пил.
- Хайде, да си ходим. - станах.
Той ме прегърна през кръста и излязохме от мръсното мазе.
Гледна точка на Джош
Излъгах Скай. Просто я излъгах. Няма думи, с които да ѝ кажа. Просто няма. Пък и този секс не означаваше нищо за мен. Нищо. Паркирах колата си пред вкъщи, а тя радостно влезе вътре.
- Кажи ми, Джош. Как може всеки път да се караме и още същия ден да се сдобряваме. Винаги става така. Ти правиш някоя глупост, аз бягам и отивам някъде, казвайки си, че никога няма да ти простя...- не спираше да говори, а аз слях устните ни.
Трябваше да млъкне.
- И после следва...това. Ти ме целуваш и аз съм на седмото небе от щастие. Действаш ми както никой досега. - каза и отново сля устните ни.
Притиснах я в стената. Изведнъж спомените от преди няколко часа в бара изкочиха в ума ми. Сякаш момичето от бара разкопчаваше панталона ми сега, а не Скайлин. Отдръпнах се рязко от нея.
- Какво става? - попита обезпокоено тя.
- Нищо...просто... уморен съм. - казах и се качих в стаята ни.
Излегнах се на леглото и затворих очи. Скайлин легна до мен. Усетих тялото ѝ. Това крехко тяло на това невинно същество. А аз, глупакът, я предадох. След което я излъгах.
***
От няколко часа лежа в това шибано легло. Не мога да заспя. Затварям очи и пред мен се появява сцената с момичето от бара. Мамка му. Скайлин седи и ни гледа, със сълзи в очите, гледайки ме с такова разочарование.
Хейй...Как сте? Реших да ви изненадам с нова глава. Краят наближава. Все по-близо е.
Обичам ви!
Чао!
YOU ARE READING
They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)
FanfictionКазват, че от любовта боли, но нима всички сме мазохисти? Казват, че за да се влюбиш е нужно време. Не, за да се влюбиш е нужен правилният човек. Той. Този, който поражда приятни тръпки по цялото ти тяло, целувайки челото ти. Любовта е като наркотик...