Бях се сгушила в гърдите на Джош и накрая на филма тениската му беше мокра от многото ми изляти сълзи. Той видя мокрото петно на рамото си и се натъжи.
- Не плачи, принцесо! Знаеш, че това не е реално, това е само един филм. Моля те, не се натъжавай. - успокои ме той и изтри с палец сълзите ми.
Премахна мократа си тениска. Не знам какво ме прихвана, но моментално се разкрачих и седнах в скута му. Увих краката си около двете страни на кръста му. Той ми се усмихна и допря телата ни максимално едно до друго. И двамата се доближавахме, докато накрая устните ни се докоснаха.
Устните ни се движеха в синхрон, а телата ни - едно срещу друго. Ръцете ми се заплетоха в косата му, а той се усмихна между целувката. Той се отдръпна от мен.
- Толкова си сладка! - каза и ме придърпа в мечешка прегръдка.
Започна да ме гъделичка. Започнах да го бутам и да се смея.
- Джош...моля те...спри! Не мога...да дишам! Джош! - накрая го избутах и започнах да тичам из къщата.Той ме гонеше и естествено, ме хвана. Преметна ме като чувал с картофи на рамото си и ме поведе към спалнята. Метна ме на леглото и ме зави. Целуна челото ми.
- Благодаря ти! - прошепнах.
Той се усмихна и излезе от стаята. Беше 12 на обяд. Заспала съм неусетно.
***
Събудих се и оправих косата си, привеждайки я в нормален вид. След това отидох на долния етаж и започнах да готвя за Джак. Докато готвех се чудех колко сме различни с Джак.
Никой не би предположил, че сме брат и сестра, защото аз имам светла коса и светли очи, а той има тъмна, почти черна коса и тъмно кестеняви очи. Имам очите на мама и косата на татко, а той точно обратното. Преместих храната от ляво на печката, за да седи гореща.
Беше месец септември и ще ходя на училище след цели 2 дни. Готвих около час и половина, след което гледах телевизия. Пуснах си Нетфликс и гледах около два часа. Джак се прибра уморен, вечеряхме и той си легна.
Седях пред лаптопа си, докато ми се доспа.
YOU ARE READING
They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)
FanfictionКазват, че от любовта боли, но нима всички сме мазохисти? Казват, че за да се влюбиш е нужно време. Не, за да се влюбиш е нужен правилният човек. Той. Този, който поражда приятни тръпки по цялото ти тяло, целувайки челото ти. Любовта е като наркотик...