They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

1.9

Приближих се към тях.

- Скай, това е Люк. Люк, това е Скай. - ухили се приятелката ми.

Това е Люк. Люк от 5SOS. Люк Хемингс.

- Приятно ми е, Скай. - подаде ръката си.

- И на мен, Люк. - стиснах ръката му.

- Ние имаме география, Люки. Ще тръгваме. Ще се видим после. - каза Скар и тръгна към входа на гимназията.

След като влязохме в погледнах учудено.

- Това е Люк Хемингс. Какво по дяволите?

- Той е нов и реших да се запознаем с него. Изглежда свестен. - каза в своя защита тя. - Пък и мисля, че те харесва.

Направих се, че не съм чула последното. Дори и да ме харесва, аз съм с Джош. Всъщност аз не съм с Джош. Не ме е питал и не сме говорили за това. Просто ме целуна няколко пъти и това е. Не знам.. Ако Люк наистина ме харесва ще стане повече от сложно.

***

Повече не се засичах с Люк. Излязох от училището и го забелязах. Той се доближи до мен с приятелска усмивка.

- Здравей! - поздрави.

- Здрасти. - отвърнах.

- Чудех се дали сещаш се...би излязла с мен...като на среща? - попита, като се почеса зад врата.

- Виж, Люк. Много си сладък, но...не мога.

Мислех дали да му кажа, че си имам приятел, но всъщност това не беше вярно.

- Ами, добре. Ако размислиш, ето ти номера ми. - подаде ми листче с номер и си тръгна.

Аз излязох от двора и видях черната кола на Джош. Тръгнах натам и влязох при него. Той ме гледаше лошо, явно не беше в настроение.

- Здравей, Джоши. - усмихнах се и слях устните ни, но той не ми отвърна. - Случило ли се е нещо?

- Не. - каза и ме избута от себе си.

Сведох главата си. Какво ли му имаше пък сега? Нищо не съм направила. Джош спря колата и погледна ръцете ми. Посегна към тях и тогава забелязах, че гледа към листчето с номера на Люк. Взе го и ме погледна на кръв.

- Скайлин, какво е това!? - попита ме.

- Номер, не виждаш ли? - отговорих саркастично.

- Виждам, че е номер, но чий е?

- На една приятелка. - казах тихо и погледнах надолу.

Той вдигна вежда и повдигна брадичката ми.

- Отново те питам, чий е този номер!? - изкрещя ми.

- На Люк е. - извиках също.

Той издиша дълбоко и натисна газта.

- Джош, онази вечер, когато бях пияна, аз...чух те да ми казваш, че...ме обичаш. - почти прошепнах.

Очаквах да отрече, но той просто се засмя.

- Скайлин, това...тези целувки са за удоволствие, ние не сме гаджета. - присмя ми се.

Погледнах го невярващо. Той спря на един светофар и аз изхвърчах от колата. Чувах името си зад себе си, но не се обръщах. Тичах и аз не знам накъде.