They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

1.31

Гледна точка на Джош

Тя се сгуши в гърдите ми. Тогава осъзнах, че държа своят свят, своето всичко, в собствените си ръце. Няколко нейни сълзи се спуснаха по бузите ѝ, а аз ги попих. Слях устните ни, а тя отвръщаше жадно.

- Обичам те, Скай! - прошепнах.

- Аз също, Джош. - каза и уви малките си крехки ръце около тялото ми.

Зарови главата си в свивката на врата ми, а аз я притиснах по близо до себе си. Тя е всичко за мен. Никога не съм чувствал толкова силна любов към някого. Ще я обичам. Завинаги.

- Знам, че не трябваше да се привързвам, но...- вдигна раменете си.

Аз се засмях и я целунах по челото.

- Знам как се чувстваш. - погалих косата ѝ.

Беше облечена с моята тениска и изглеждаше по-добре от мен в нея. На вратата се звънна, а тя скочи и изтича за да отвори. Магкон се прибраха. Слязох долу, а те говореха за нещо доста захласнато. Били настинали на тази палатка. Не се и учудвам. Сигурно са се научили и са спали извън палатката. Засмях се тихо и започнах да се здрависвам и прегръщах с глупавите си приятели. Беше станало към 15:30 и те видимо бяха гладни. Покрай проблемите с Анна и Скай дори не усетих глад. Скайлин сложи на момчетата супа и те се настаниха на масата в трапезарията. Аз седнах между Шон и Наш, а Скайлин точно срещу мен, между Джак Гилински и Картър. Скай изучаваше лицето ми, а аз и намигнах. Тя се усмихна леко и продължи да се храни.