***
Цял ден не се бях засичала с Люк и съм сигурна, че Джош ще е много доволен. Излязох от двора на училището и забелязах паркираната кола на Джош. Влязох вътре и го прегърнах.- Как мина днес, принцесо? - попита ме.
- Скучно, както винаги. И не, не съм говорила с Люк. - казах.
- Скай, нали знаеш, че го правя за твое добро. Не искам да те загубя. - призна.
- Джош, няма да ме изгубиш. Аз обичам само теб. - целунах го.
Той се подсмихна и паркира пред нас. Влязохме вътре и реших да направя нещо за обяд. Джош се излегна на дивана и гледаше Нетфликс. 40 минути по-късно на вратата се звънна. Беше 16:30 след обяд. Станах и с мързеливи крачки се запътих към вратата.
Отворих и щях да припадна от щастие. Магкон! Хвърлих се на врата на брат ми и после целунах по бузата и прегърнах всеки един от тях. Толкова ми липсваха. Джош започна да ги поздравява и да се прегръща с момчетата.
Шон, Камерън и Наш се настаниха на дивана, а останалите на пода. Започнахме оживен разговор на всякакви теми. Аз мълчах, защото премислях за нещата между мен и Джош. Той ми направи знак да отидем горе и да поговорим, а аз кимнах. Стана и се насочи към втория етаж, а аз го последвах.
- Скай, нали нямаш нищо против момчетата и Скарлет да спят тук. - гласът на Джак ме спря.
- Не, разбира се. Аз се качвам за да уча. - оправдах се.
Те не ми обърнаха кой знае колко внимание и просто продължиха да си говорят. Аз изтичах до стаята и влязох. Той ме погледна с загрижен поглед.
- Какво става, бебс? - прегърна ме.
- Джош, всичко между нас...трябва да приключи. Докато не е станало прекалено късно. - разплаках се.
- Нито Люк, нито Джак, нито някой друг ще застане между нас. Ще запазим това в тайна, чуваш ли? - каза ми тихо той и сля устните ни.
Точно от това имах нужда. Прегърнах го силно. Прегръщахме се няколко минути и се отдръпнахме. Приплетохме пръстите си и излязохме от стаята. Преди да ни видят момчетата пуснахме ръцете си. Видях Скарлет и я поздравих. Решихме да си направим вечер на предизвикателствата и трябваше да отидем за накакъв алкохол и вредни храни.
- Аз ще отида. - обадих се.
- Но аз ще дойда с теб. Няма да ти дадат алкохол. - намигна ми.
Знам, че целта му е да прекараме малко време само двамата. Излязохме навън и се засмяхме. Той ме прегърна през кръста и влязохме в колата му.
YOU ARE READING
They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)
FanfictionКазват, че от любовта боли, но нима всички сме мазохисти? Казват, че за да се влюбиш е нужно време. Не, за да се влюбиш е нужен правилният човек. Той. Този, който поражда приятни тръпки по цялото ти тяло, целувайки челото ти. Любовта е като наркотик...