They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

2.2

Седях и правех нещо за вечеря. Джош слезе по стълбите и се усмихна. Дойде до мен и уви ръцете си около кръста ми. Приближи своето тяло възможно най-близоблизо до моето. Притисна устните си в врата ми и започна да оставя там пресни смучки. Засмях се и го избутах от себе си. Сега забелязах, че той се беше облякъл и явно щеше да излиза.

- Къде ще ходиш? - попитах го.

- Имам малко работа....- каза категорично и обу обувките си. - Чао, обичам те!

Аз се намръщих леко, но слях набързо устните ни и той излезе. Къде ли ще ходи в десет през нощта? Както и да е.

Гледна точка на Джош:

Седях на леглото и си ровех в телефона, докато Скай правеше вечеря. Телефонът ми звънна. Непознат номер. Плъзнах към зелената слушалка и допрях телефона до ухото си.

Непознат: Здрасти, Джош. От доста време не сме се чували.

Потръпнах, защото разбрах кой се обажда.

Джош: Ник? Какво те кара да ми звъниш? Мисля, че се разбрахме, че не се занимавам вече с наркотици. - говорех тихо, за да не ме чуе Скайлин.

Ник: Джош, Джош...Имаме някои стари сметки за уреждане, не мислиш ли?

Джош: Не, започнах живота си отначало. Отказах се от миналото си.

Ник: Чакам те в "гнездото". - засмя се и затвори.

По дяволите, копелето затвори. Взех ключовете си и телефона и слязох при Скайлин. Казах ѝ, че излизам и я целунах. Преминах прага на къщата си и се качих в джипа си. Запалих го и тръгнах към мястото, в което преди около половин година с Ник и останалите пробутвахме наркотици на тийнейджърите и колежаните.

***

Паркирах пред мазето, което наричахме "гнездото" и слязох от колата. Закрачих бавно, а от там излезе Ник и две огромни мутри зад себе си. Той ми се усмихна подло и се доближи до мен.

- Казвай, какво искаш, Ник! - казах сериозно.

- Знаеш. Искам да отидеш и да ми потърсиш парите от Дилън. Дължи ми хиляди. - отговори той.

- Знаеш, че не се занимавам вече с това. - изсъсках.

- Но ще започнеш. - изблъска ме. - Освен ако не искаш някой да пострада...

- Заплахите ти са смешни... И какво ще ми направиш? Ще ме убиеш? Добре, направи го.

- Нямах предвид теб. Имах предвид твоето малко сладко Барби. - изсмя се. - Напоследък я държим доста изкъсо. - засмя се иронично.

- Няма да докосваш Скайлин! - изревах. - Никога!

- Тогава ходи и ми поискай парите. - каза.

- Няма! - извиках.

Качих се в Range Rover -а си и тръгнах към вкъщи. Не мога да повярвам, че заплашват да направят нещо на Скай заради мен. Тя е всичко за мен и не бих допуснал нещо да ѝ се случи.