They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

2.9

Гледна точка на Скайлин:

Бременна? Моля!? Как така? По дяволите, как ще съм бременна? Това е невъзможно. Кимнах плахо и станах от кошетката.

- Ще идвате всеки месец ще идвате за да наблюдаваме плода. - каза.

Аз се усмихнах леко тръгнах към вратата. Пристъпих прага на стаята и видях Джош, който стоеше, заровил главата в шепите си. Насочих се към него и с бавни стъпки застанах пред него.

- Какво стана? - гледаше ме с очакване и притеснение се усещаше в гласа му.

- А-аз... - прошепнах и се сгромолясах на земята.

- Скай, какво има? Кажи ми! - каза и ме изправи.

Сълзи се стекоха от очите ми и го прегърнах силно.

- Бременна съм, Джош. - изхлипах.

Той ме пусна и ме погледна в очите. 

- Моля!? - изкрещя. - Искам да знам кой е бащата. С кой ми изневери, Скайлин!?

Погледнах го с невярващ поглед. Той си мисли, че съм бременна от друг.

- Ти, разбира се.

- Поне веднъж ми кажи истината. Отговори ми! - изкрещя и ме разтърси.

- Не те лъжа, Джош. - отскубнах се от ръцете му.

Той просто се обърна и си тръгна. Той ме остави. Сама. В такъв момент. В един толкова труден за мен момент той ме остави. Очите ми бяха пълни със сълзи, които свободно падаха по бузите ми.

Гледна точка на Джош

Защо, мамка му, ми е изневерила? Майната ѝ. Тя е като другите. По дяволите, тя не е като другите. Тя ми беше всичко. Отидох отново в бара. Там отивам винаги. Седнах там и си поръчах водка. Изпих няколко чаши и до мен отново седна Лео.

- Как си, братле? - попита и седна до мен. - Явно пак сте се скарали с твоето момиче.

Този човек ясновидец ли е? Или просто съм прекалено предсказуем?

- Ясно...- каза и се усмихна. - Какво се случи този път?

Мамка му, исках да дойда и просто да се напия, но имам нужда да му споделя.

- Бременна е...- изплюх.

- Това да не би да е нещо лошо? - учуди се.

- Лошото е, че аз не съм бащата. - казах тихо.

- И откъде си сигурен? - продължи да любопитства.

- Просто знам, ясно!? - изкрещях.

Той наведе главата си. Защо му се разкрещях. Та той не е виновен, а просто иска да ми помогне.

- Съжалявам, братче... Истината е, че...стерилен съм. Не мога да имам деца. - казах тъжно.

- Разкажи ми точно какво се случи, когато ти каза, че е бременна. - настоя той.

- Тя излезе от кабинета супер разстроена. Дойде до мен и падна на земята. Прегърна ме силно и ми каза, че е бременна. Аз...аз ѝ се разкрещях, разбира се. - разказах с подробности.

- Знаеш ли къде е тя сега? - попита, а аз изтръпнах.

Поклатих главата си. Ами ако ѝ се случи нещо? Може да ми е изневерила, може да е направила всичко, но аз...аз я обичам. Обожавам я. И ще направя всичко за нея.

- Тръгвам. Ще намеря момичето си. - казах, а той се усмихна.