They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

2.5

Гледна точка на Джош

Карах към училището на Скай. Беше ми някак напрегнато, затова искам тя да е до мен. Обичайното ми място беше заето. В колата седеше Ник. Какво по дяволите!? Слязох от колата си и изтичах там. Скай седеше на задната седалка и плачеше. Отворих вратата и хванах Ник за тениската, изкарвайки го от колата. Две от мутрите ме хванаха, но аз се измъкнах, започвайки да налагам бившия си приятел. Отдръпнах се отваряйки на Скайлин. Тя изхвърча от колата.

- Скай, махни се от тук. - изкрещях.

Тя ме послуша, но единият от охраните на Ник я хванаха. Ударих го, а той я пусна. Тя побягна нанякъде. Аз я последвах. Скайлин зави зад ъгъла и се спусна по стената, забравяйки лицето в шепите си. Отидох до нея и седнах. Цялата се тресеше. Дано само да не са ѝ направили нещо.

- Какво правеше в колата на Ник? - попитах я притеснено, галейки косата ѝ.

- Н-няк-какъв ме дръп-пна. - едвам прихлипа.

Всичко ми стана ясно. Хванах я като булка и я занесох до колата си. Качих я, поставяйки я да легне на задната седалка.

- Искам да ми обясниш. Всичко. - каза.

Кимнах и се качих на шофьорското място.

- С Ник се познаваме от години. Бяхме като братя. Работехме заедно. Пробутвахме наркотици на гимназистите. Да, миналото ми не е розово. Преди пет месеца аз се отказах от това. Вчера той ми се обади и ми каза, че иска да се видим. Срещнахме се в едно мазе и той ми предложи да започна отново с дилърството. Разбира се, отказах. Но той ме заплаши. Каза, че ще те нарани. А аз знам какво правят с момичетата. А ако бях започнал отново, тогава заплахата за теб щеше да е хиляди пъти по-голяма. Щяха да те търсят, защото знаят, че ти си всичко за мен. А аз не бих допуснал нещо да ти се случи. - говорех ѝ бавно и тихо.

Тя се надигна от задната седалка и се прехвърли отпред. Сля устните ни.

- Мразя те, Джош. - прошепна.

Излезе от колата и тръгна нанякъде. Не, няма да я оставя. Спрях колата и тръгнах след нея.

- Чакай, Скайлин. - крещях зад нея.

Хванах я, обръщайки я към себе си. Няма да позволя да направи някоя глупост. Никога. Тя е моето момиче. Влезе в къщата ми и се качи нагоре по стълбите. Изтичах при нея, обръщайки я към себе си. По бузите ѝ имаше засъхнали сълзи, а в очите ѝ се оформяха нови.

- Изслушай ме...моля те. - прошепнах.

Опита се да ме отблъсне от себе си, но аз я държах здраво. Не мога да я загубя. Няма да я загубя. Зарових главата си в свивката на врата ѝ. Целунах го нежно. Увих ръцете си около талията ѝ, допирайки я до себе си.

- Д-джош...пус... - прекъснах я, слагайки пръста на устните ѝ.

- Шшшт... Изслушай ме. - шептях.

Гледна точка на Скайлин

Джош целуваше нежно врата ми. По дяволите, това момче ме подлудява. Боли ме, боли ме от това, че ме излъга, но мамка му обожавам го. Как може да е събрал цялата привлекателност на света в една усмивка. Защо съм толкова зависима от него?