Казват, че от любовта боли, но нима всички сме мазохисти? Казват, че за да се влюбиш е нужно време. Не, за да се влюбиш е нужен правилният човек. Той. Този, който поражда приятни тръпки по цялото ти тяло, целувайки челото ти. Любовта е като наркотик...
Зарових лицето си в шепите си, а Джош дойде до мен.
- Скай, спокойно! Мислиш ли, че бих се възползвал от теб, докато си пияна? Ти беше готова да спиш с мен, но аз видях, че не можеш да мислиш трезво. Какво си мислеше? Че няма да разбера, че си пила? Ами ако не бях? Скай, говори с мен.- повиши тона си.
Наведох глава.
- Съжалявам... - прошепнах и сълза се стече по бузата ми.
- Ей, ей,бебс! Не плачи, моля те! Мразя да плачеш. Боли ме! - каза и избърса сълзата ми.
Сля устните ни и ме дръпна в прегръдките си.
- Отивам да ти направя закуска, а ти се оправяй. Няма да закъсняваш за първия учебен ден. - погали бузата ми той.
- Внимавай да не запалиш къщата. Джак няма да е доволен. - засмяхме се.
- Джак няма да е доволен от много неща. - притисна ме в стената ОТНОВО.
Изплъзнах му се, а той ме подгони, но аз влязох в банята. Чух как затвори вратата на стаята и слезе долу. След душа, който си взех излязох от банята и видях, че Джош ми е оставил дрехи...и бельо. Как би пропуснал възможността да го огледа? Беше ми приготвил това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Харесва ми вкуса му за дрехи. Изправих косата си и в оставих пусната. Облякох се и слязох долу. Миришеше много вкусно.
- Палачинки! - изписках и отидох при Джош, който си беше сложил престилка за готвене.
Стана ми смешно и не си направих труда да го прикрия. Той ми посочи престилката, а там пишеше "Kiss The Cook". Аз се засмях и тръгнах да го целувам по бузата, а той обхвана кръста ми и ме допря в хладилника. Целуна ме страстно, а аз се усмихнах в целувката. Отдръпнахме се, защото на вратата се звънна. Той ме удържа да не ходя.
- Не сме си вкъщи. - прошепна и сля устните ни.
Изведнъж вратата се отвори и там стоеше Скарлет.
- Аз...ъмм.. извинете! - каза и излезе.
Аз избутах Джош и изтичах след Скар.
- Скар, нищо не е така както изглежда... просто...сложно е. Но моля те, моля те не казвай на Джак. - казах.
- Виж...Скай. Няма да ви се меся, но ти препоръчвам да кажеш на Джак. Той...той.. мисля, че ще те разбере. Обещавам, че няма да му казвам нищо. - усмихна се.
- Благодаря ти! - прегърнах я силно. - Ти всъщност защо дойде?
Тя ми е като сестра. Толкова я обичам.
- Ох...за малко да забравя! Джак ме помоли да му взема още дрехи, понеже ще остане още 2 седмици при Магкон. - каза тъжно. - Не знам как ще издържа, много ми липсва.
- Добре, влез. Ти няма ли да закъснееш за училище? - казах и влязохме.
Да,всъщност със Скарлет учим в една гимназия. И двете сме последна година.
- Ако побързам, не. - засмя се.
Тя се качи горе, а аз започнах бързо да ям палачинките. Джош беше седнал на масата и се почеса зад врата.
- Ще каже ли нещо на брат ти? - прошепна притеснено.
- Не, но не благодарение на теб. Тя не е само гадже на брат ми, тя е и най-добрата ми приятелка. - казах.
Той си отдъхна, а Скар слезе по стълбите.
- Аз ще тръгвам. Ще се видим в училище, Скай. - помаха ни и излезе.
- Да те закарам? - вдигна вежда.
Кимнах.
- Но побързай! - казах.
Той си свали престилката и остана само по боксерки. Тръгна да излиза, а аз го погледнах учудено.
- Няма ли да си облечеш нещо? - попитах.
- Не.- засмя се.
Излезе, а аз го последвах. Качих се в черния му джип, а той зае шофьорското си място.
- От колко ти започват часовете? - попита.
- 8:00. Имаме 10 минути. - усмихнах му се.
Той сложи ръката си на бедрото ми и продължи да кара. Когато пристигнахме пред гимназията той сля устните ни.
- В колко свършваш? - попита.
- В 14:30. Чао, Джош.
- Чао,бебс.- каза и ми се усмихна.
Отвърнах на усмивката му и тръгнах към входа на сградата. Чух някой да ме вика и се огледах. Видях Скарлет и някакво русо момче.
