They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

1.13

Гледна точка на Скайлин

След изписването ми Джош ме хвана като булка и ме занесе до колата си. Ръката вече не ме болеше, защото пих болкоуспокояващи.

- По-добре ли си? - попита ме.

Кимнах, въпреки, че не бях. Думите му много ме нараниха. Постоянно се повтарят в главата ми. Отново и отново. Дали той наистина си го мислеше? Той паркира пред нас и аз излязох бързо от колата. Може би ми каза онези неща в болницата, само защото се е чувствал виновен. Не знам вече. Качих се бързо в стаята си и се заключих. Имах нужда да помисля.

В главата ми беше пълна каша. Бях наясно с чувствата си към Джош, но за него това е само за забавление. Той почука на вратата.

- Скай, добре ли си? Моля те, отвори ми.

- Джош, остави ме.

- Ще ти направя палачинки...

Моментално настроението ми се пооправи. Обожавам палачинки. Отворих вратата и Джош ме погледна съжалително. Очите ми бяха червени и подпухнали от плача, а косата ми рошава.

Той ме прегърна силно, а аз увих своите малки ръце около ханша му. Чувствам се толкова добре в прегръдките му. Защо всичко трябва да е толкова сложно?

- Скай?

Погледнах го с очакване.

- Да? - попитах.

- Обичам те! - прошепна.