They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

2.18

Гледна точка на Джош

Не бях мигнал цяла нощ. Вече беше около 7 часа сутринта. Тази нощ беше най-дългата в живота ми. Знаех, че съвсем умишлено излъгах Скайлин и това не ми даваше покой. Но не мога да ѝ призная. Просто не мога. И не искам. Защото знам, че това ще я съсипе. И така ще приключи историята ни. А няма как. Няма да го допусна. Няма да я загубя. Тя се размърда до мен. Отвори очите си и се загледа в моите.

- Добро утро, любов! - казах ѝ и я целунах нежно.

- Добро утро, Джош. - каза тя, вдигайки едната си вежда. - Странен си.

- Странен? Аз? Не... - казах набързо.

Тя се изправи и се насочи към банята. Погледът ми не слизаше от нея. Не мога да я лъжа. Но не мога и да ѝ кажа. Мамка му. Изправих се внимателно и главата ми щеше да се пръсне. Ето защо трябва да спя през нощта. Трябва да направя нещо за Скай. Тя го заслужава. Добре де, и защото се чувствам малко виновен. Добре де, много виновен. Отидох в банята. Скай си миеше зъбите.

- Скайлин? Оправяй се. Отиваме на пикник. - казах, а тя ме погледна учудено.

- Защо? Всъщност, все тая. Ти искаш да ходим някъде, а не по цял ден да ме чукаш? Лол. - каза, усмихвайки ми се.

- И чукането няма да ти се размине. - засмях се.

Тя също се засмя, а аз излязох от банята. Слязох долу и си направих кафе. Тъпо шибано главоболие. Мамка му. Скай слезе при мен. Беше облечена с черен клин и тениска. Започна да прави най-различни сандвичи. Нареди ги в една кошница и сложи отгоре голяма покривка. Изпих последната глътка от кафето си и двамата излязохме през вратата. Качихме се в колата ми. Реших да я заведа на една поляна. Времето беше разкошно. Топло, но не прекалено. Идеално.

След пикника...

Скай започна да събира опаковките и да ги прибира в кошницата. След като прибра всичко станахме и се насочихме в колата. В далечината забелязах няколко познати лица. Ник и охраните му. Веднага запристъпвах назад. Дръпнах Скайлин, а тя с ужас ме погледна.

- Джош, каква приятна изненада! - каза иронично той.

- Иска ми се да кажа същото. - изсъсках.

- Е...май последния път не ме разбра... - изсмя се - затова сега ще ти помогна.

Стиснах силно ръката на Скай.

- Какво искаш, изчадие? - изсъска Скайлин.

- Оу...аз? Нищо. Но мисля, че едно момиче иска да ти каже нещо. - изхили се нагло.  - Кристен?

От далечината се показа фигура. Първоначално не разпознах момичето, но когато се приближи я познах. Какво по... т-това е момичето от бара. Което изчуках. Не, не, не. Това не се случва. Сънувам.

- Здравей, Скайлин. - изкиска се Кристен.

- Коя си ти? И откъде знаеш името ми? - разкрещя се Скай.

- Ооо...Скай, Скай. Всъщност ние много си приличаме. Та нали Джош чука един тип момичета. - погали бузата ѝ тя.

В очите на Скайлин се появиха сълзи. Тя ме гледаше уплашено и очакваше да ѝ кажа, че това е една лъжа. Но не беше. И нямаше да я лъжа. Не мога повече. Не искам да я лъжа повече. Сведох главата си.

- Това вярно ли е? - попита Скай. - Джош, това вярно ли е!? - този път изкрещя.

Кимнах. Тя отскубна ръката си и побягна. Веднага тръгнах след нея, но Ник се хвърли върху мен. Започна да ме налага. Мамка му. Аз не му се дадох. Избутах го от себе си и побягнах след Скай. Тя беше избягала. Вече не се виждаше.

Хей, бебета! Как сте? Ето новата глава. Напомням Ви да гласувате и коментирате. Напоследък никой не го прави, а за мен е удоволствие да чета коментарите ви.

Краят наближава.

Обичам Ви! ❤