Казват, че от любовта боли, но нима всички сме мазохисти? Казват, че за да се влюбиш е нужно време. Не, за да се влюбиш е нужен правилният човек. Той. Този, който поражда приятни тръпки по цялото ти тяло, целувайки челото ти. Любовта е като наркотик...
Излязохме от къщата на приятелката ми и се качихме в черното ѝ BMW. Имаше черен кожен салон и цялата кола ухаеше на ванилия. Тази кола ѝ беше подарена от брат ми за 18-ия ѝ рожден ден. Тя запали и потеглихме.
- Какво става между теб и Джош? - попита тя, вдигайки веждата си.
- Каза ми, че ме обича. - ухилих се.
- Ами Джак?
Прилоша ми, като си помислих как щеше да реагира брат ми. Той никога не е одобрявал идеята да си имам гадже, а още по-малко ако е най-добрия му приятел. Ще откачи, ще ни убие и двамата. Още по-лошото е, че те ще развалят отношенията помежду си. Не искам да заставам между тях. Не знам вече.
- Ам...не знам. - казах тихо.
Скарлет паркира пред мола и двете влязохме вътре. След три-часово обикаляне по магазините, най-накрая си избрахме дрехи. Аз си взех:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
А Скар:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
***
Скар ме остави пред нас и аз влязох вътре. Джош стоеше на дивана и когато влязох той се усмихна малко странно.
- Ти какво си мислиш!? - попита ме.
- Как така? - учудих се.
- Мислиш, че ще ме оставиш сам цял ден и после ще се отървеш без парче от Джош? - засмяхме се.
Доближи до мен и аз пуснах торбите на земята, след като той грубо разби устните си с моите. Увих краката си около кръста му и той заизкачва стълбите. Хвърли ме на спалнята и се настани между краката ми. Започна да оставя пресни смучки по врата и ключицата ми. Тръгна да сваля тениската ми, но аз го спрях.
- Джош, ще излизам...- изстенах.
Той стана рязко от мен и излезе от стаята бесен. Какво му става? Станах и се огледах в огледалото. Имах лилави смучки по врата и те се забелязваха от километри. Опитах се да ги скрия с малко грим, но все още се виждаха. Облякох дрехите, които си купих днес и обух обувките си. Накъдрих косата си и си сложих малко очна линия и спирала.
- Чао, Джош. - извиках.
- Чао, приятна ти среща с копелето. - каза злобно.
Не му обърнах внимание и излязох от вкъщи. Там ме чакаше Скар.
- Какво става, бе Скайлин? Колко време се бавиш? Чакам те от 15 минути. - започна да ми мрънка Скарлет.
- Хайде да тръгваме...- игнорирах я.
Тръгнахме и изведнъж чухме зад себе си клаксон на кола. Обърнахме се и видяхме Люк с колата си. Беше бял джип с кожен салон. Качихме се.
- Здравей, Люк. - поздравих.
- Здрасти, Люки. - каза и целуна бузата му Скар.
- Здравейте, момичета. - поздрави ни той.
- Къде отиваме? - попитах.
- На бар. - подсмихна се Скарлет.
Изпуфтях и се облегнах назад. Загледах се през прозореца. Мислех си как Джош ми говореше. Със злоба е гласа си. Спряхме пред някакъв бар и аз слязох от колата.
