They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

1.29

Стоях като вцепенена. И двамата с Джош се бяхме втренчили в тази Анна, погълнати от изненада.

- Т-ти си б-брем-менна? - едвам проговори Джош.

Тя го изгледа изненадано.

- Да! Не се ли радваш? - попита предпазливо.

В този момент чашата с вода, която държах в ръцете си просто се изплъзна и падна на земята. Джош моментално ме погледна, чакайки реакция.

Започнах да примигвам, опитвайки се да прогоня сълзите си, но една се спусна по бузата ми. Аз се затичах нагоре по стълбите, а Анна му говореше нещо, но аз не я слушах.

- Скай, спри! Чакай, моля те! - чувах как Джош викаше след мен.

Усещах как с всяка изминала секунда кръвта ми кипеше все по-силно. Почувствах разочарование, затова че Джош ме е лъгал.

Тъкмо щях да отворя вратата на стаята си, когато той постави едната си ръка на вратата, а с другата ме обърна и притисна към стената.

Сълзи се спускаха по лицето ми.

- Как така това момиче е бременно? Нали каза, че не си докосвал друга, откакто сме заедно? Как е възможно? - изкрещях в лицето му.

- Не съм спал с нея, повярвай ми! Не бих те излъгал. - започна да се защитава.

Влязох разбита в стаята, а той ме последва.

- Защо просто не си признаеш, Джош? Доказа ми, че не означавам нищо за теб и че съм като онези, които чукаш. - казах през сълзи.

- Тя ни лъже! По дяволите, не съм спал с нея откакто съм с теб! - изкрещя.

- Тогава чие е бебето, Джош!? И какво става между нас? - казах едвам.

Той ме притисна в стената, след като аз се опитах да се измъкна от хватката му. Бяхме сами с чувствата си един към друг. В очите му видях, че не ме лъже.

Осъзнах се. Избутах го от себе си. Това беше една огромна грешка. Грешка, на която и двамата се поддадохме сляпо. Хвърлихме се с главата надолу. Онзи път не трябваше изобщо да отвръщам на целувката му. Не трябваше да преспя с най-добрия приятел на брат си, нито трябваше да започна връзка с него. Има само една истина. Ние не можем да бъдем заедно. И не можем да го променим. А сега ще има и дете. Но ми е толкова трудно да сложа край на всичко. Искам да го прегърна, но от друга страна искам да прекратя всичко между нас. Как стигнахме дотук? По дяволите, не мога да се откажа от него. Обичам го. Тъкмо започнах да приемам връзката ни и изведнъж това бебе, което обърква всичко. Мразя това момиче. От къде пък се взе?

- Обичам те! - прошепна той и ме целуна.

- Питам те за последно. Спал ли си с Анна в последните седмици? - изгледах го сериозно.

- Не. - каза ми бавно и постави една малка целувка на устните ми.

Вярвам му. Наистина. Обичам го. Завинаги.

Той излезе и ме остави сама с мислите ми.