След бурният оргазъм, който ни удари, с Джош лежахме на леглото, задъхани. Целунах го бавно, а той започна да отвръща. Преобърна ни и се настани върху мен. Докосна корема ми и се изправи. Погледнах го недоволно, но го последвах. Облякохме се и показах през вратата главата си, оглеждайки коридора. Нямаше никой и затова двамата се изнизахме тихо.
Решихме първо аз да сляза, а малко след това и той, за да не предизвикваме съмнения. Нямаше никой долу. Видях бележка, залепена за хладилника.
"Скай, аз и момчетата отиваме на къмпинг и ще останем за през нощта. Нека Джош да остане. Ако имаш нужда от помощ, той да бъде там. Обичам те, пази се! :)))
Джак♥
Усмихнах се широко.
- Джоши, сами сме! - извиках, а той слезе, видимо доволен.
Доближи се до мен и уви ръцете си около тялото ми.
- Да си приготвим нещо! - казах и го избутах от себе си.
Извадих бита сметана, мляко, блатове за торта и още други неща от хладилника.
***
Тортата ни беше почти готова и остана да сложим само сметаната. Реших да си поиграя малко с Джош. Сложих малко сметана в устата си и малко капна на блузата на Джош, в която бях облечена. Той се облиза и ме допря в хладилника. Избутах го и продължих да правя торта.
Джош издърпа шишето със сметаната и ме изпръска цялата. Изписках леко, а той се закиска сладко и побягна из къщата. Започнах да тичам след гаджето си и той се спря, облягайки се на стената. Доближих устните си максимално до неговите и ги слях бавно. Отдръпнах се от него, поемайки си въздух и отивайки обратно в кухнята.
Ето я новата глава. Надявам се да Ви е харесала. Коментирайте и гласувайте, ще съм много щастлива! 💓
YOU ARE READING
They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)
FanfictionКазват, че от любовта боли, но нима всички сме мазохисти? Казват, че за да се влюбиш е нужно време. Не, за да се влюбиш е нужен правилният човек. Той. Този, който поражда приятни тръпки по цялото ти тяло, целувайки челото ти. Любовта е като наркотик...