Гледна точка на Джош
След като приключихме с обяда със Скай се качихме горе. Джак ни последва. Аз съобразително влязох в тоалетната, а Скайлин в нейната стая. Стоях там известно време и Скай дойде при мен.
- Брат ми си влезе в стаята. Само аз и ти сме. - сля устните ни.
Притиснах я в стената и хванах подгъва на тениската ѝ. Премахнах я и започнах да оставям мокри целувки по врата и ключицата ѝ. Вратата се отвори изведнъж. Отдъхнахме си, когато видяхме, че е Скарлет.
- Хора, вие луди ли сте? - попита и влезе, затваряйки вратата след себе си. - Ако не бях аз, ако беше някой от момчетата. Или още по-лошо. Брат ти, Скайлин. - попита.
Скай гледаше в краката си и мълчеше.
- Радваме се, че си ти. - казах тихо.
- Имате си стая. - каза, а ние бавно се изнизахме.
Шон беше в коридора и ни изгледа странно, след което се засмя и слезе. Явно си мисли, че е някаква шега. Тъпото е, че нищо от това не е шега.
Слязохме долу, а Наш и Джак водеха доста разгорещен спор.
- Братле, аз поне не крада чужди момичета. - изкрещя Джак.
- Тя никога не е била твоя. - изблъска го Наш.
- Така ли!? - попита Гилински и удари Гриър в лицето.
Понеже Наш тръгна да отвръща и останалите видяхме накъде вървят нещата, хванахме Джак и го избутахме от стаята. Ако бяха постояли още малко в една стая вероятно щяха да се избият.
YOU ARE READING
They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)
FanfictionКазват, че от любовта боли, но нима всички сме мазохисти? Казват, че за да се влюбиш е нужно време. Не, за да се влюбиш е нужен правилният човек. Той. Този, който поражда приятни тръпки по цялото ти тяло, целувайки челото ти. Любовта е като наркотик...