They Don't Know About Us ° (ЗАВЪРШЕНА)

2.12

Гледна точка на Джош:

- Джош, пак се срещаме. - изсмя се един от мъжете, огромни като скали.

- Трябват ми пари...спешно. Момичето ми е в болница. - казах и той ми се усмихна.

- Отиди и се подготви. - посочи ми съблекалниите подигравателно.

Аз бързо отидох и започнах да увивам парцали около юмруците си. Мислено се настройвах. Загрях и излязох на терена. Пред мен стоеше мъж на около 30, нацепен, с воля в очите. Беше по-голям на години и по размери.

- Доста си глупав, Джош. - отбеляза един от мъжете.

Да, знам, че е тъпо да се бия с двойно по-силен мъж от мен, но парите ми трябват. За Скай. Бих излязал и срещу още по-силен мъж за нея.

- Не ме е страх. - казах.

Те се засмяха и започнаха да броят. Юмрукът на противника ми се стовари върху окото ми. Бързо се съвзех и започнах да му отвръщам. Признавам, човекът си беше доста силен. Усетих кръвта, смесена с потта по челото ми. Губих все повече съзнание след всеки негов удар. По лицето му имаше пресни синини и от устната му течеше кръв.

Започна да го налагам. Той изгуби контрол. Всичко беше в кръв. Той ме удряше, но накрая ме събори на ринга и бях готов да нанесе финалният удар.

- Достатъчно, стига! - изкрещя един от мъжете.

Изправих се. Докоснах лицето си. Цялото беше в кръв. Тръгнах, клатушкайки се към изхода на мазето, чувайки смеховете зад себе си. Повиках си такси и спря пред болницата. Беше почти полунощ. Влязох вътре. Срещнах доктора, който ме погледна обезпокоено. Толкова ли зле изглеждах?

- Нямам парите. - сведох глава.

- Но...парите са преведени. - каза объркано. - Ако не се събуди до 24 часа изключваме системите. Влезте, вижте я. Кажете ѝ всичко като за последено. Тя Ви чува, но не може да Ви отговори.

Но кой беше превел парите? Все тая. Сега не ме интересува това. Ще разбера по-късно. Сега искам да видя момичето си. Отворих тихо вратата и видях Скайлин.

- Как си, бебе? Знам, че ме чуваш. - малка усмивка се образува на лицето ми. - Виж...Аз, съжалявам за всичко, Скай! Обичам те! Толкова много... - усещах, че мекото ми и тихо говорене ѝ въздействаше. - Аз съм такъв глупак и не оценявам това, което имам. А именно теб. Истината е, че ние...ние сме един за друг, Скайлин. Допълваш ме идеално.

В този момент тя разтвори очите си...